Читать «Смяна на сцената» онлайн - страница 103

Заслушах се.

Тази жена се разхождаше напред-назад над главата ми непрекъснато — клик-клик-клик.

Негърката изгаси цигарата си.

— Трябва да се върна на работа, сладурче — каза тя. — Добре ли прекара?

— Какво става там горе? — казах аз и посочих тавана.

— Какво те е грижа? — тя се изправи и метна дългите си крака на земята. — Ставай, сладурче. Трябва да се връщам на работа.

Сложих ръка около тънката й талия и я притиснах до себе си.

— За къде бързаш… още десет долара ще ми купят твоето време.

Тя простря топлото си тяло върху моето.

— Сериозно ли?

— Сега ли искаш парите?

— Винаги сега, сладурче. И аз трябва да живея.

Станах от леглото, отидох до панталоните си, намерих още една десетдоларова банкнота и й я дадох. Като легнах до нея, тя прехвърли крака си върху мен и започна да хапе ухото ми. Оставих я да си играе с мен, докато слушах стъпките по тавана.

— Какво става там? — попитах аз. — Като че ли има маратон.

— Откачалка. — Негърката започна да гали врата ми. — Тая ме побърква. Ден след ден, нощ след нощ, все върви. Ако не беше Спуки, щях да отида горе и да я изгоня, но тя е парчето на Спуки, а той е голяма работа в този лайнарник.

— Виждала ли си я?

Тя се повдигна на лакът и ме погледна въпросително с големите си черни очи.

— Какви са тези въпроси, сладурче? Хайде да се пораздвижим.

През цялото време, докато тя говореше чувах стъпките.

— Момичето на Спуки?

— Ти познаваш ли Спуки?

— Познавам копелето.

Тя се отпусна и отново легна върху мен.

— Те имат неприятности, там горе. Той я крие от ченгетата — измърмори тя с устни на шията ми. — Затворена е там от две седмици — никога не излиза — само върви по проклетия под и ме подлудява.

Сега знаех всичко, което исках да зная. Бях открил Pea!

Когато се върнах в моята мръсна стая, легнах на леглото на изгасена светлина и разтворени пердета. Уличните лампи ми даваха достатъчно светлина, за да виждам. Бях отпуснат: това сексуално преживяване ми беше наистина необходимо. Сейди — негърката ми беше казала името си, когато тръгвах — беше свършила старателна терапевтична работа.

Сега знаех, че Pea беше в бърлогата на Спуки. Докато тя беше жива моята свобода и моето наследство от Сидни бяха в опасност. Ако полицията я заловеше тя щеше да говори и да ме замеси. Трябваше да я накарам да мълчи, но как?

След това една обезпокояваща мисъл ми дойде на ум. Беше ли казала на Спуки за мен? Ако я накарах да мълчи щеше ли Спуки да се появи на хоризонта и да ме изнудва? Беше ли му казала, че диамантената огърлица струва, както тя си представяше над един милион долара? Щеше ли да даде на убиец като Спуки толкова опасна информация? Това беше нещо, което трябваше да открия. Ако му беше казала, щеше ли да ми се струпа двойно убийство на ръцете. Трябваше да накарам и двамата да мълчат. Дори не мигнах при тази мисъл. Чувствах, че нито Pea нито Спуки имаха някакво право да живеят. За мен те бяха опасни животни, а аз бях ловеца, но ако можех да избегна двойно убийство, щеше да бъде по-лесно и по-безболезнено за мен.