Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 4

— Мамо, чуй ме. След като досега не успяхме да намерим Мак, значи заплахата ми не го притеснява. Погледни на нещата по този начин: знаеш, че е жив. Гласът му звучеше бодро, направо оптимистично. Наясно съм, че ненавиждаш хапчетата за сън, но знам също така и че лекарят ти е предписал такива. Затова сега вземи едно и си почини.

Не изчаках да ми отговори. Знаех, че няма смисъл да оставам повече при нея, защото и аз бях ядосана — ядосана на нея, задето избухна така срещу мен, ядосана на Мак, ядосана на факта, че този двуетажен апартамент с десет стаи е прекалено голям, за да живее мама сама в него, прекалено изпълнен със спомени. Не иска да го продаде, защото не вярва, че ежегодното обаждане на Мак ще бъде прехвърлено към новото й жилище, а освен това, разбира се, не спира да ми напомня думите му, че някой ден ще пъхне ключа в ключалката и ще си влезе вкъщи… Вкъщи. Тук.

Върнах се обратно в леглото, но сънят бе на светлинни години от мен. Започнах да планирам откъде да подхвана търсенето на Мак. Помислих си да отида при Лукас Рийвс — частния детектив, когото на времето бе наел татко, но после се отказах. По-добре да се отнеса към изчезването на Мак така, сякаш се е случило вчера. Първото, което направи татко, след като разбрахме, че брат ми е в неизвестност, бе да позвъни на полицията и да съобщи, че е изчезнал. Щях да започна отначало.

Познавах някои хора в съда, където се намира и кабинетът на окръжния прокурор. Реших да започна търсенето си оттам.

Най-после се унесох и засънувах как вървя след обгърната в сенки фигура, която крачи по един мост. Колкото и да се опитвах да не го изпускам от поглед, той бе прекалено бърз за мен и когато стигнахме до твърда земя, не знаех накъде да се обърна. Но после го чух да ме вика. Гласът му бе скръбен и тревожен:

— Каролин, не се приближавай, не се приближавай!

— Не мога, Мак — казах на глас, след като се събудих. — Не мога.

2.

Монсеньор Девън Макензи печално споделяше с един или друг посетител, че неговата любима църква „Свети Франциск от Салес“ е разположена толкова близо до епископалната катедрала „Свети Йоан“, та на практика е почти незабележима.

Преди няколко години Девън очакваше да затворят „Свети Франциск“ и честно казано, не би могъл да възрази на такова решение. Все пак църквата бе построена през деветнадесети век и имаше нужда от някои основни поправки. После, когато в околността започнаха да израстват все повече и повече блокове с апартаменти и старите постройки бяха обновени, Девън със задоволство установи, че на неделната литургия се появяват все повече и повече нови енориаши.

Увеличаването на паството му през последните пет години му даде възможност да извърши някои от належащите ремонти. Прозорците със стъклописи бяха почистени; наслояваната в продължение на години мръсотия бе изстъргана от фреските по стените; дървените пейки бяха грижливо почистени и обновени, а местата за коленичене бяха покрити с нов мек килим.

По-късно, когато папа Бенедикт постанови, че отделните свещеници могат да решават кога да отслужват литургия по римския обичай, Девън, който владееше отлично латински, обяви, че отсега нататък неделната служба в единадесет часа ще бъде провеждана на древния език на църквата.