Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 2

Всичко това означава, че мама и аз бавно се въртим по посока на вятъра и преди татко да загине в онзи пламтящ ад, и той правеше същото. През всички тези години така и не успях да вляза в някой ресторант или театър, без очите ми автоматично да обходят лицата на присъстващите, да не би по случайност Мак да се окаже там. Понякога някой мъж със сходен профил и пясъчноруса коса привличаше вниманието ми и ме заставяше да го погледна отново, а в някои случаи и да го огледам много внимателно. Спомням си как не един и два пъти почти съм събаряла хората по пътя си в стремежа си да се приближа до някой, който неизменно се оказваше съвсем чужд човек.

Всичко това преминаваше през ума ми за кой ли път, докато нагласях телефона да звъни възможно най-високо, вмъквах се в леглото и се опитвах да заспя. Предполагам, че наистина съм се унесла в неспокойна дрямка, защото пронизителният звън ме накара да подскоча. От осветения циферблат на часовника видях, че е три без пет. С една ръка включих нощната лампа, а с другата сграбчих слушалката. Мама вече бе вдигнала. Веднага чух гласа й, задъхан и нервен:

— Здравей, Мак.

— Здравей, мамо. Честит Ден на майката. Обичам те.

Гласът му бе плътен и уверен. „Звучи така, като че ли нищо на този свят не може да го притесни“ — помислих си горчиво.

Както обикновено, звукът на гласа му съкруши мама и тя се разплака.

— Мак, обичам те. Искам да те видя — започна да го умолява тя. — Не ме интересува в каква беда се намираш, какви проблеми имаш да разрешаваш, ще ти помогна. Мак, за бога, минаха десет години. Не ми го причинявай повече. Моля те… моля те…

Той никога не е оставал на телефона за цяла минута. Знае, че ще се опитаме да проследим обаждането, сигурна съм, но сега, когато технологиите са толкова напреднали, винаги звъни от клетъчен телефон с предплатена карта.

Бях решила какво да му кажа и сега заговорих бързо, за да го накарам да ме чуе, преди да затвори.

— Мак, ще те намеря — казах му. — Ченгетата се опитаха и не успяха. Както и частният детектив. Аз обаче ще успея. Кълна се, че ще успея. — Гласът ми бе тих и твърд, както възнамерявах, но плачът на майка ми ме накара да престана да разсъждавам. — Ще те намеря, отрепка такава — изпищях в слушалката, — и дано имаш дяволски добра причина да ни измъчваш така.

Чух щракване и разбрах, че е прекъснал връзката. Искаше ми се да си прехапя езика, да върна думата, с която го бях нарекла, но разбира се, вече бе прекалено късно.

Знаех срещу какво се изправям, защото бях сигурна, че мама ще побеснее заради начина, по който се бях разкрещяла на Мак, сложих си пеньоара и слязох на долния етаж на апартамента, в който бяха живели двамата с татко.

Сътън Плейс е един от скъпите квартали в Манхатън, с градски къщи и апартаменти с изглед към Ийст Ривър. Баща ми купил жилището, след като завършил юридическото училище във Фордхам и успял да се издигне до мястото на партньор в една фирма по корпоративно право. Нашето привилегировано детство с Мак бе осигурено както от ума му, така и от непоклатимата етика на работещ човек, втълпена му от овдовялата му майка. Той никога не позволи дори един цент от парите, наследени от майка ми, да се отразят на начина ни на живот.