Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 3

Почуках на вратата и я отворих. Тя стоеше пред огромния панорамен прозорец, който гледаше към Ийст Ривър. Не се обърна, макар да знаеше, че съм там. Нощта беше ясна. Виждах светлините на моста Куинсбъро отляво. Дори в този ранен час преди зазоряване по него се движеше дълга редица коли. За миг ми мина нелепата мисъл, че Мак е в една от тях и след като е направил годишното си обаждане, сега пътува към някое далечно място.

Мак винаги е обичал да пътува — в кръвта му е. Бащата на майка ми, Лиъм О’Конъл, се родил в Дъблин, завършил колежа „Тринити“ и дошъл в Съединените щати — умен, образован и пробивен. В продължение на пет години изкупувал картофените ниви в Лонг Айлънд, които накрая се превърнали в Хамптънс, недвижими имоти в Палм Бийч, парцели на Трето авеню, когато то все още било само мръсна, тъмна улица в сянката на надвисналата над него железопътна линия. А после повикал при себе си моята баба — английското момиче, което срещнал в „Тринити“ — и се оженил за нея.

Майка ми Оливия е типична английска красавица — висока, стройна като върба, въпреки че е на шейсет и две години, със сребърна коса, сиво-сини очи и класически черти. На външен вид Мак е същинско нейно копие.

Аз съм наследила червеникавокестенявата коса, кафявите очи и волевата челюст на баща ни. Когато майка ми носеше токчета, ставаше малко по-висока от татко; също като него, и аз съм със среден ръст. Прониза ме копнеж; той да е тук, докато прекосявах стаята и обгръщах раменете на майка си с ръка.

Тя рязко се обърна и ме плисна гневът, който бликаше от нея.

— Каролин, как можа да говориш на Мак по този начин? — остро попита тя, притиснала здраво ръце към гърдите си. — Не разбираш ли, че трябва да има някакъв ужасен проблем, който го държи далеч от нас? Не можеш ли да проумееш, че сигурно е ужасно уплашен, чувства се безпомощен и тези обаждания са вик за разбиране?

Преди смъртта на баща ми двамата често водеха такива емоционални разговори — майка ми винаги защитаваше Мак, а баща ми стигаше до състояние, в което бе готов да си измие ръцете от цялата история и да спре да се безпокои.

— За бога, Лив — сопваше се той на мама, — по гласа му личи, че всичко е наред. Може би се е забъркал с някоя жена, която не желае да доведе тук. Или пък се опитва да пробие като актьор — нали това искаше, когато беше дете. Може да съм бил прекалено строг с него, като съм го карал да работи през лятото. Кой знае?

Накрая винаги се извиняваха един на друг — мама обляна в сълзи, татко измъчен до краен предел и разгневен на самия себе си, задето я е разстроил.

Не възнамерявах да задълбочавам грешката си, като се опитвам да се оправдая. Вместо това казах: