Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 29

— Разбира се. Само кажи на Елиът. Един приличен апартамент с дневна и спалня е разход, който той положително ще одобри.

Елиът бе попечителят на паричния тръст, който ми бе завещал дядо ми.

Мама допи последната глътка от чая си и се изправи.

— По-добре да побързам. Хелън ще изпадне в бяс, ако закъснея за часа в салона й. Като се имат предвид парите, които взема за прическата ми, можеше да е малко по-кротка. — Бързо ме целуна по бузата и добави: — Ако намериш апартамент, който да ти харесва, увери се, че в сградата има портиер. Никога не съм била спокойна, като знам, че живееш на място, където трябва сама да влизаш вътре. Гледах новините. Все още няма следа от изчезналото момиче, което живее до теб. Моля се Бог да помогне на семейството й.

Радвах се, че мама има ангажимент тази вечер. Сега, когато бях твърдо решена да открия Мак, изпитвах чувството, че не трябва да отлагам търсенето си с нито минута повече. От географска гледна точка той е бил съвсем близо до нас, когато е оставил бележката в неделя. Срещата със семейство Крамър ме бе изпълнила с отчайваща нервност. Вярно, че спомените избледняват с времето, но когато говорих с тях, двамата съпрузи направо си противоречаха, докато описваха с какво е бил облечен Мак и къде точно са го видели за последен път. А Лил Крамър бе направо шокирана, когато й съобщих, че е присъствал на литургията. Защо? Представляваше ли Мак някаква заплаха за тях? Какво знаеха, какво ги ужасяваше толкова?

Бях взела доклада на детектив Рийвс от бюрото на баща си. Сега исках да открия адресите на двамата предишни съквартиранти на Мак — Брус Гълбрайт и Никълъс Демарко. Отначало Ник поддържаше постоянна връзка с татко, но с течение на времето обажданията му естествено намаляха. За последен път го видях на погребалната служба за татко, но спомените ми за този ден се губят почти изцяло.

Кабинетът на татко не е голям, но както казваше той, достатъчно голям е за неговите нужди. Масивното му бюро доминира в облицованата с ламперия стая. За ужас на майка ми подът е покрит с избелелия килим с размери два и седемдесет на четири и осемдесет, който някога е покривал пода на дневната им. „Той ми напомня откъде съм дошъл, Лив“ — казваше татко след поредното й усилие да се отърве от килима. Любимото му място за сутринта бе един стол с изтъркана кожена тапицерия и възглавничка. Татко винаги ставаше много рано, правеше си кафе и се отпускаше в този стол със сутрешните вестници, преди да се изкъпе и облече, за да тръгне към офиса.

Стената срещу прозорците е покрита с лавици с книги. Върху тях са разпръснати снимки на четирима ни от онези щастливи дни, когато все още бяхме заедно. Татко притежаваше властно присъствие, което се долавяше дори на обикновените снимки: решителната челюст, смекчена от широка усмивка, острата интелигентност на погледа му. Бе направил всичко възможно да открие Мак и ако не бе загинал, щеше и сега да го прави, бях сигурна в това.

Отворих най-горното чекмедже на бюрото му и извадих тетрадката му с телефоните. На лист хартия записах номера на Брус Гълбрайт. Спомних си, че се бе включил в семейния бизнес с недвижими имоти в Манхатън. Записах си и домашния му телефон, и този в офиса.