Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 28

Зачудих се защо се занимава да разчиства гардеробите точно преди да замине на почивка, но скоро отговорът ми стана ясен. Докато обядвахме набързо със сандвичи и чай в стаята за закуска, тя ми каза, че е повикала брокер за оглед на апартамента и веднага щом се върне, смята да си потърси някое по-малко жилище.

— Ти никога няма да се върнеш да живееш тук — каза тя, — знам го. Ще трябва да уредя да прехвърлят телефона ми на новото място, в случай че Мак реши да се обади на следващия Ден на майката, но от друга страна, ако пропусна обаждането му, така да бъде. Оттук нататък може да спра да си стоя вкъщи и да го чакам да позвъни.

Погледнах я изумена. Когато заяви, че смята да разчисти гардеробите, реших, че говори за своите собствени. Сега обаче, без да питам изрично, разбрах със сигурност, че гардеробите, които мама ще изпразва, ще бъдат онези в стаята на Мак.

— Какво ще правиш с нещата на Мак? — попитах, опитвайки се гласът ми да звучи колкото се може по-делнично.

— Ще помоля Дев да изпрати някой, който да вземе дрехите и да ги занесе някъде, където ще има полза от тях. — Мама ме погледна в очакване на одобрението ми и когато не откри точно това на лицето ми, бързо додаде: — Каролин, нали ти все ми повтаряше да продължа напред. Пък и си остава неопровержимият факт, че дори Мак да отвори вратата и да се върне вкъщи още днес, и дори тези дрехи още да му стават, вероятно вече ще са ужасно старомодни.

— Не ме разбирай погрешно — казах. — Смятам, че идеята е добра, но същевременно мисля, че това би трябвало да е последното нещо, за което да се тревожиш два дни преди да се качиш на самолета за Гърция. Виж, мамо, направи си услуга: остави ме аз да прегледам нещата на Мак и да ги подредя.

Още докато говорех, ми хрумна, че е възможно преди десет години никой да не е разгледал достатъчно внимателно купищата панталони и якета, които Мак бе оставил в апартамента си. Лукас Рийвс бе отбелязал в доклада си, че сред облеклото на Мак в студентското му жилище не е намерил нищо важно.

Мама не се колеба дълго — дори ми се стори, че изпита облекчение, когато се съгласи.

— Не знам какво щях да правя без теб, Каролин — въздъхна тя. — Ти беше моята опора през цялото това изпитание. Но те познавам. Спря да работиш едва преди две седмици и виждам, че започваш да ставаш неспокойна. Какво ще правиш, докато ме няма?

Без да иска, думите й ми осигуриха отговор, който бе поне отчасти честен:

— И двете знаем, че ще има желаещи за това място още в мига, в който го обявиш за продажба — изтъкнах. — Никога не съм възнамерявала да остана в студиото за постоянно. И аз смятам да си потърся нещо по-голямо. Нали ще ме оставиш да взема мебелите, които самата ти няма да използваш?