Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 27

Какви сълзливо-сантиментални глупости дрънкам — помисли си Дейвид Андрюс. Само преча на този детектив да си върши работата и да намери Лизи. Трябва да се разкарам оттук.

— Кейт, снимката е много хубава. Всеки ще може да разпознае Лизи по нея. Много ти благодаря.

Без да чака отговора й, той се отправи към вратата, благодарен за силната ръка, която го крепеше под мишницата. Слезе, без да каже и дума, по трите стълбища. Едва-едва забеляза, че в лицето му святка камера и някой му крещи въпроси, докато прекосяваше тротоара и полицаите му помагаха да се качи в една от колите на отдела. Напомни си да попита детектив Барът какво още би могъл да направи, за да намери Лизи. Барът затвори вратата на колата и после се наведе към прозореца.

— Доктор Андрюс, вече проверихме хората, които живеят в сградата. От охранителната камера знаем, че Лизи не е стигнала до тази врата, но тези къщи доста си приличат. Може по погрешка да е влязла в някоя друга. Ще започнем да обикаляме от врата на врата из целия квартал. Ще ни е от полза да разполагаме със снимката й.

— Защо, за бога, си мислите, че може да е сбъркала вратата? Не е била пияна, вие сам го казахте. Барманът и всички онези хора в „Бараката“ се кълнат, че е била добре, когато е излязла от онова място — напомни Дейвид Андрюс на детектива с остър глас.

На върха на езика на Барът бе да отговори, че ако не може да се докаже противното, деветдесет и девет процента от барманите са готови да се закълнат, че изчезналият клиент си е тръгнал от бара трезвен. Вместо това той каза:

— Докторе, няма да оставим нито камък необърнат. Обещавам ви.

Единственият репортер на мястото на събитието натика микрофона в лицето му, докато той се обръщаше с гръб към колата на отдела.

— Вижте — рече Барът нетърпеливо, — капитан Ахърн е свикал пресконференция за пет часа. Той е упълномощен да направи изявление. Аз не съм.

Върна се обратно във фоайето на сградата, изчака, докато репортерът и фотографът се качиха в минивана си и потеглиха, а после излезе обратно на улицата и се отправи към следващата сграда. Както в повечето сгради в този район влизането ставаше или с ключ, или с пускане по домофона от някой от обитателите.

Погледът на Барът се плъзна нагоре, а после надолу по списъка с живеещите тук и очите му се разшириха, когато попаднаха на едно име.

„Каролин Макензи. Шестият елемент3 ли? — запита се той. — Може би.“

Рой Барът остана напълно неподвижен, а после плъзна показалец по името на Каролин Макензи.

Непогрешимият инстинкт, който го правеше такъв превъзходен детектив, сега му казваше, че някак си, по някакъв начин между тези два случая съществува връзка.

12.

След като излязох от блока, където бе живял Мак, се върнах в Сътън Плейс. През единия ден и половина, откакто бе решила да предприеме пътуването, мама преливаше от енергия, сякаш след като бе живяла толкова дълго в ада, сега се опитваше да си навакса наведнъж цялото загубено време. Каза ми, че смята да разчисти гардеробите, да отдели дрехите, от които иска да се отърве, а по-късно вечерта ще излезе на вечеря с Елиът и още някои приятели.