Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 143

Изключих телевизора. „Любов или пари — помислих си, докато затварях очи. — Лукас Рийвс каза, че това са мотивите за повечето престъпления. Любов или пари. Или, в случая на Мак, липсата на любов.“

В три часа сутринта чух бръмченето на домофона. Станах от леглото и се втурнах надолу по стълбите, за да отговоря. Беше портиерът.

— Извинявайте, госпожице Макензи — каза той. — Но някакъв човек току-що остави бележка и подчерта, че е въпрос на живот и смърт да я получите незабавно.

За миг се поколеба, но добави:

— С целия този шум в медиите, някой може да е решил да си направи шега, но…

— Изпратете я — прекъснах го.

Застанах на вратата и зачаках, докато Мануел се появи по коридора и ми подаде един обикновен бял плик. Бележката в него бе написана на обикновена хартия:

„Каролин, изпращам ти това по куриер, защото телефонът ти може да се подслушва. Мак току-що ми се обади. Иска да ни види и двамата. Ще ни чака на ъгъла на Сто и четвърта улица и магистрала «Ривърсайд». Ще се видим там.

Елиът“.

68.

— Ето го — възкликна Барът, — на улицата пред „Бараката“ в нощта, когато Лизи е изчезнала. Ако погледнем от ъгъла, от който го е хванала охранителната камера, той е могъл да вижда масата на Демарко. А ето го отново, на същата снимка като Демарко, как гледа Лизи, докато тя позира за съквартирантката си.

Придружени от охраната, която бе получила инструкции да ги пусне, те се намираха в офиса на Лукас Рийвс. Бяха разгледали стотици снимки на монтажите на стената, докато най-накрая намериха лицето, което търсеха.

— Ето още един, който прилича на него, но косата е по-къса — посочи Гейлър и в гласа му се прокрадна забележима нотка на въодушевление.

Часът бе десет и половина. С ясното съзнание, че им предстои дълга нощ, двамата детективи забързаха обратно към офиса, за да започнат да обработват информацията за още един възможен заподозрян.

69.

Лукас Рийвс не спа добре вечерта в сряда. „Любов или пари“ бяха думите, които отново и отново се повтаряха напевно в главата му. В шест часа сутринта, докато се събуждаше, въпросът, който досега така и не успя да формулира, изведнъж изникна в главата му: кой би имал интерес да накара хората да мислят, че един мъртвец е още жив?

Любов или пари?

Пари, разбира се. Всичко започваше да се подрежда в цялостна картина като парченца от пъзел. Толкова абсурдно просто, ако наистина се окажеше прав.

Лукас, който винаги ставаше извънредно рано, никога не се колебаеше да събужда останалите, когато търсеше отговор на някакъв въпрос. Този път, за щастие, неговият съветник — изтъкнат адвокат по имуществено право, също имаше навика да става рано.

— Възможно ли е попечителство върху имущество да бъде отменено, или винаги е неприкосновено? — попита рязко Лукас.

— Не е лесно, но ако има основателна причина да се изтеглят пари от него, попечителят обикновено се съгласява.