Читать «Масклин» онлайн - страница 55

— Ами аз?

— Искам ти да се научиш да четеш още по-добре.

— Защо?

— Трябва да се научим как да мислим — рече Масклин.

— Аз знам как да мисля!

— Абе, не съм сигурен — отвърна Масклин. — Искам да кажа, много ясно, че знаеш, ама има някои работи, дето не се сещаш как да ги мислиш, защото не разбираме думите. Същото е, както с номите от Магазина. Те хабер си нямат какво всъщност представляват вятърът и дъждът!

— Знам, опитах се да разкажа на Баронесата за снега и…

Масклин кимна.

— А така. Не само че не знаят, ами и не знаят, че не знаят.

— Ами ние какво не знаем? Трябва да прочетем всичко, каквото можем. Ама на Гърдър тази идея нещо не му харесва. Разправя, че само Канцелариите трябва да могат да четат. Само че проблемът е, че те въобще не се опитват да разбират нещата.

Гърдър бе побеснял.

— Да четат! — вилнееше той. — Всеки тъпак да ми идва тука и да ми хаби буквите, като ги гледа по цял ден! Ти що не си раздаваш уменията наляво-надясно? Що не ги научиш да пишат, а?

— По-късно можеш и това да направиш — каза меко Масклин.

— Какво!

— Нали разбираш, това не е чак толкова важно.

Гърдър тупна по стената.

— Защо, в името на Арнолд Брос (създаден в 1905), не поиска първо разрешение от мен?

— А ти щеше ли да го дадеш?

— Не!

— Ами тъкмо затова, нали разбираш.

— Като ти казах, че ще ти помогна, не съм очаквал такова нещо! — изкрещя Гърдър.

— Нито пък аз! — озъби му се Масклин.

Новият абат се сепна.

— Какво искаш да кажеш?

— Мислех, че ще ми помогнеш — просто рече Масклин.

Гърдър оклюма.

— Хубаво, де. Знаеш, че сега не мога да го забраня, не и пред всички. Прави каквото трябва. Вземай когото ти трябва.

— Добре — рече Масклин. — Кога започваш?

— Аз ли?! Ама…

— Сам каза, че четеш най-добре.

— Ама да, разбира се, точно такъв е случаят, само че…

— Добре.

Напоследък бяха свикнали да използват тази дума. Масклин си бе изработил начин да я използва, който показваше, че всичко е обмислено и няма смисъл да се казва каквото и да било повече.

Гърдър бясно размаха ръце.

— И какво искаш да правя?

— Тука колко книги има?

— Стотици! Хиляди!

— И знаеш ли за какво се разказва във всичките?

Гърдър го изгледа тъпо.

— Ти знаеш ли какво приказваш?

— Не. Но искам да разбера това.

— Ами в тях се разправя за всичко! Никога не би повярвал! Пълни са с думи, дето дори и аз не ги разбирам!

— Не можеш ли да намериш някоя книга, в която пише как да разбираш думи, дето не ги разбираш? — попита Масклин. Ей това е анализ на критичния път, помисли си той. Я, че аз го правя дори без да се замисля!

Гърдър се почуди.

— Интригуваща мисъл — рече той.

— Искам да науча всичко и за камионите, и за тока, и за яденето — заобяснява Масклин. — А после искам да ми намериш книга за… за…

— За кво?

Масклин изглеждаше отчаян.

— Има ли книга, в която пише как номите могат да карат камион, направен за човеци? — престраши се той.

— Ти не можеш ли?

— Не… съвсем. Надявах се, че можем да се научим, като разберем останалото.

— Ама ти каза, че всичко, което ни е нужно, е да научим Правилника за движение по пътищата!