Читать «Масклин» онлайн - страница 53

— Не ви казвам, че ще отидем в друг Магазин — намеси се Масклин. — Говоря за свободен живот.

— А на мен ми писна да слушам тия глупости. Старият абат си беше човек на място, но накрая мозъкът му се бе поразбълникал нещо — тросна се херцогът. После се фръцна и се втурна шумно навън.

Повечето от останалите лордове го последваха. Някои от тях — доста неохотно, забеляза Масклин, всъщност едни се мотаеха на опашката, тъй че, ако ги попитат, да могат да кажат, че тъкмо си тръгват.

Онези, които останаха, бяха Графът, една дребничка дебеланка, която Гърдър представи като баронеса Дел Икатеси, и шепа по-дребни благородници от подотделите.

Графът се огледа театрално.

— Ах — каза той. — Най-после човек да си поеме дъх на спокойствие. Давай нататък, младежо.

— Ами това е — призна си Масклин. — Не мога да правя никакви други планове, докато не открия още някои неща. Например, можете ли да правите ток? Не да го крадете от Магазина, а да го правите?

Графът се почеса по брадичката:

— Искате да ви издам тайни на отдела?

— Милорд — остро се намеси Гърдър, — ако ще предприемаме тази отчаяна стъпка, жизненоважно е да се разкрием един пред друг и да споделим знанията си.

— Вярно е — подкрепи го Масклин.

— Тъй, тъй — сухо добави Гърдър. — До един трябва да действаме за доброто на всички номи.

— Добре казано — рече Масклин. — И точно затова Канцелариите на свой ред ще научат всички номи, които помолят за това… да четат.

Последва тишина. Прекъсна я немощното хъхрене на Гърдър, който се опитваше да не се задави.

— Четенето… — започна той.

Масклин се разколеба. Е, вече бе стигнал дотук. Можеше да се справи и с това. Видя, че Грима се е втренчила в него.

— Жените също — каза той.

Този път Графът изглеждаше изненадан. От друга страна, Баронесата се усмихваше. Гърдър все още сегиз-тогиз изскимтяваше.

— По рафтовете в Книжарницата има всякакви книги — подхвана храбро той щафетата. — Каквото и да поискаме да правим, има книга, в която пише как се прави. Но тук ще ни трябват много хора, за да ги прочетат, тъй че да намерим онова, което ни трябва.

— Мисля, че нашият приятел от Канцелариите би желал чаша вода — заключи Графът. Май го бе обзел новият дух на общност и сътрудничество.

— Младежо — обади се Баронесата, — онова, което казваш, може и да е вярно, но дали тия ценни книги могат да ни научат как да управляваме тия камиони?

Масклин кимна. Точно за това беше готов. Грима приближи отзад. Влачеше тънка книга, голяма почти колкото нея. Масклин й помогна да я изправи, тъй че всички да я виждат.

— Гледайте, на нея са написани думи — гордо каза той. — Вече съм ги научил. Тук пише… — докато изговаряше всяка дума, я посочваше с копието си. — Правилник… за… движение… по пътищата. ПРАВИЛНИК ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. Вътре има картинки. Щом научиш правилника за движение по пътищата, можеш да караш. Поне така пише. Правилник за движение по пътищата — несигурно добави той.

— А аз се опитах да схвана какво значат някои думи — каза Грима.

— Да, тя прочете това-онова — подкрепи я Масклин. Не можеше да не забележи, че този факт заинтересува Баронесата.