Читать «Масклин» онлайн - страница 54

— И туй ли е всичко? — попита Графът.

— Ъъ — отвърна Масклин. Самият той се бе тревожил за това. Имаше смътното чувство, че няма да е толкова лесно, но сега не беше време да се шашка за подробности, които могат да се доуточнят по-нататък. Какво беше казал абатът? Важното нещо, когато си водач, не е толкова дали си прав или крив, а дали си уверен. Да си прав помагаше, естествено.

— Ами, аз отидох и хвърлих едно око в гнездото на камионите, искам да кажа гаража, тази сутрин — заразказва той. — Ако се изкатериш, можеш да видиш какво има вътре. Пълно е с лостове, колела и разни там всякакви работи, но май можем да разберем кое за какво е. — Той пое дълбоко дъх. — Не ще да е много мъчно, иначе как така човеците ще го могат.

Номите трябваше да го признаят.

— Колко интригуващо! — рече Графът. — Мога ли да попитам, какво бихте поискали от нас сега?

— Хора — просто отвърна Масклин. — Колкото можете да прежалите. Особено онези, които не можете да прежалите. Пък ще трябва и да ги храним.

Баронесата хвърли поглед на Графа. Графът кимна. Кимна и тя.

— Бих искала само да попитам туй младо момиче — рече тя, — добре ли е? Искам да кажа, туй четене…

— Аз схващам само някои думи — бързо отвърна Грима, — като Ляво, Дясно, Велосипед…

— И не сте изпитали никакво усещане за повишено налягане вътре в главата? — внимателно попита Баронесата.

— Всъщност хич не, мадам.

— Хммм. Това е извънредно интересно — изкоментира баронесата, неподвижно втренчена в Гърдър.

Новият абат беше седнал.

— Аз… ъъ… аз… — започна той.

Масклин изстена вътрешно. Беше си мислил, че ще е мъчно да се научиш да караш, да научиш как работи камионът, да се научиш да четеш, но това бяха, ами, просто задачи. Още преди да си започнал, можеше да видиш къде е мъчното. Ако работиш по тях достатъчно дълго, задължително все някога успяваш. Излезе прав. Мъчното нещо щяха да са всичките тия хора.

Излязоха двайсет и осем.

— Не стигат — каза Грима.

— Все е начало — възрази Масклин. — Лека-полека ще станат и повече. И всички трябва да се научат да четат. Не добре, но поне горе-долу да се справят. После трябва да научим петима от най-добрите как да учат другите да четат.

— Това как го измисли?

— Нещото ми го каза. На това му викат анализ на критичния път. Това ще рече, че все има нещо, което трябва да се направи първо. Например, ако искаш да строиш къща, ще ти е необходимо да знаеш как се пекат тухли, а преди да се научиш, трябва да знаеш коя глина да използваш. И тъй нататък.

— Какво е глина?

— Знам ли.

— Ами тухли?

— Абе не съм много сигурен, ама…

— Добре де, къща какво е? — настоя тя.

— Абе още не съм го схванал както трябва — призна си Масклин. — Ама както и да е, всичкото това е много важно. Анализ на критичния път. Пък има и нещо друго, дето му викат преследване на прогреса.

— Това пък какво е?

— Мисля, че значи да крещиш по хората „Ти защо не си си свършил работата?“ — Масклин погледна върховете на обувките си. — Мисля, че за това можем да хванем баба Моркий. Не смея да твърдя, че ще й е интересно да се учи да чете, ама да крещи, това го може.