Читать «Масклин» онлайн - страница 56

— Мдааа — несигурно проточи Масклин. — И в него пише, че преди да започнеш да караш, трябва да го научиш. Само че имам едно такова усещане, че май няма да е толкоз просто.

— Изобилен Пазарлък да ни опази!

— Надявам се — рече Масклин. — Ама наистина.

А после дойде време всичко да се подложи на изпитание.

В гнездото на камионите беше студено, и вонеше на бъзин. Пък и ако паднеха от гредата, беше доста високо. Масклин се опита да не поглежда надолу.

Под тях имаше камион. Тук вътре изглеждаше много по-голям. Огромен, червен и ужасен сред мрака.

— Тук май е достатъчно високо — рече той. — Ние сме точно над онова стърчащото, дето сяда шофьорът.

— Кабината — обади се Ангало.

— Точно така. Кабината.

Ангало беше голямата изненада. Беше цъфнал в отдел „Книжарски стоки“ запъхтян, зачервен и настоятелен — искаше да го научат да чете.

И започна да изучава камионите.

Те го омагьосаха.

— Но нали баща ти е против цялата идея — учуди се Масклин.

— Няма значение — кротко каза Ангало. — Ти си добре, бил си там! Аз искам да видя всичко онова, искам да изляза Навънка, искам да разбера дали наистина съществува!

Не го биваше много в четенето, но упорстваше, докато му кипнеше мозъкът, щом Канцелариите му намереха някоя книга с камион на корицата. Сега сигурно знаеше за камионите повече от всеки ном. Което не беше кой знае колко, трябваше да признае Масклин.

Чуваше как Ангало си мърмори нещо, докато се бори с вървите.

— Скорости — нареждаше си той. — Лост. Кормило. Чистачки. Автотрансмисия. Спирачка — най-добрият приятел на шофьора. Пътно ченге. Две яйца с боб и картофки. Крайпътно капанче. Шофьорите, те са ято — той погледна нагоре и се усмихна свенливо на Масклин. — Готов съм — добави той.

— Запомни сега — каза Масклин. — Те не винаги оставят прозорците отворени, тъй че, ако са затворени, някой ще дръпне въжето и ще те изтегли пак горе разбра ли?

— Опаа.

— Какво?

— Така е „да“ на шофьорски — обясни Ангало.

— О, чудесно. Сега, като влезеш вътре, намери къде да се скриеш, та да можеш да гледаш шофьора…

— Да бе, да. И преди си ми го обяснявал — нетърпеливо изпухтя Ангало.

— Да. Добре де. Взе ли си сандвичите?

Ангало потупа торбата на кръста си.

— И тефтера си взех — ухили се гой. — Давай газ!

— Какво да ти дам?

— Ще рече „тръгвам“ на шофьорски.

Масклин явно бе озадачен.

— Трябва ли да знаем всичкото това, за да караме?

— Тцъ — каза гордо Ангало.

— О, така ли? Е, щом ти сам си се разбираш, това е важното.

Доркас, който отговаряше за работата с въжето, потупа Ангало по рамото.

— Сигурен ли си, че няма да облечеш костюма за Навънка? — попита той с надежда.

Въпросният костюм беше островърх; бе направен от плътен плат, опънат върху нещо като скелет на чадър, стъкмен от кибритени клечки, тъй че се сгъваше, а отпред имаше прозорче, през което да се гледа. Доркас бе настоял да го конструира, за да предпазва Излизащите Навънка.

— В края на краищата — бе казал той на Масклин, — вие може и да сте свикнали с Дъжда, и с Вятъра, може пък главите ви да са станали особено твърди. Та за това не внимавате много-много.