Читать «Цуамоно» онлайн - страница 202

Макар че госпожа Янагисава решително поклати глава, в очите й проблесна внезапен страх.

— Трябва да си голяма глупачка, за да му вярваш — заяви Рейко. — През всичките тези години той те е пренебрегвал и изобщо не го е било грижа за теб. И сега изведнъж те е заобичал? — Рейко повиши глас в израз на неверие и презрение. — Не ти ли се струва странно?

— Хората се променят! — възрази госпожа Янагисава ревностно, но с нотка на несигурност. Страните й пребледняха. — Моят съпруг едва сега осъзнава колко държи на мен.

— Осъзнава колко полезна би могла да му бъдеш — възрази й Рейко. — Враговете му се впускат в атака, той има нужда от цялата помощ, която може да получи, и знае, че си готова да направиш всичко за него. Затова те е подмамил да му свършиш мръсната работа. Онова, което ти смяташ за любов, е просто поза и нищо повече. И ти се хвана.

— Не е поза — прошепна отчаяно госпожа Янагисава. Гласът й секна и тя изхлипа. — Той беше искрен. Ако го беше чула… ако го беше видяла как ме любеше… щеше да повярваш.

— Би трябвало да знаеш, че сексът не означава непременно любов — Рейко изпита жал и едновременно с това презрение към простодушието на госпожа Янагисава. — Твоят съпруг се е наслаждавал на съзнанието, че си му предана робиня.

В очите на госпожа Янагисава заблестяха сълзи на яростна омраза.

— Това не е истина! Ти просто ревнуваш, защото съпругът ми е по-издигнат от твоя. Мразиш всички, които притежават повече от теб.

— Това се отнася за теб — възрази Рейко. — Когато теб вече те няма, съпругът ти дори няма да тъгува за теб. А какво ще стане с Кикуко, когато умреш? Кой ще се грижи за нея? Баща й няма да й обръща внимание, както винаги. Тя ще умре от самота и скръб по теб.

Госпожа Янагисава се втренчи в Рейко, искрено ужасена от тази мрачна картина на бъдещето пред Кикуко.

— Но може би ти нямаш нищо против да я пожертваш от любов към съпруга си — продължи Рейко. — Може би нямаш нищо против той да се издигне във властта върху трупа на обичното ти дете!

Очите на госпожа Янагисава се изпълниха с ужас. Устните й помръднаха в неизречен протест, докато илюзиите й се разпадаха. Рейко я наблюдаваше как постепенно осъзнава потресаващия факт, че е била измамена и че дворцовият управител изобщо не се вълнуваше дали те двете с Кикуко щяха да платят цената на неговия триумф. От устата й се изтръгна сърцераздирателно стенание.

— Не му позволявай да се измъкне безнаказано — призова я Рейко. — Той не заслужава нито всеотдайността ти, нито любовта ти. Ела с нас. Кажи на света с как си била подведена да убиеш Дакуемон. Нека дворцовият управител си получи заслуженото наказание. Може би тогава ще пощадят живота ти и Кикуко няма да загуби майка си.

Госпожа Янагисава взе да диша все по-учестено, с мъчително хриптене, после заклати глава и взе да тропа с нозе. Стенеше и скубеше косите си. Очите й се въртяха, отчаяно дирейки някакво успокоение за болката й или мишена за гнева й. Спряха се на Рейко. — Ти си виновна за всичко! Винаги побеждаваш. Но не и този път.

С оглушителен писък тя се хвърли срещу Рейко, и протегнала напред ръце със свити пръсти, подобно на лапи. Рейко отскочи встрани, а детективите се втурнаха напред да спрат госпожа Янагисава, но тя бе твърде бърза. Сграбчи Рейко за врата. От инерцията на тялото й двете се строполиха на земята.