Читать «Не питай!» онлайн - страница 95
Джеймс Хадли Чейс
„Нямаше нужда да ми го казваш, Лари — помислих си аз. — Последното нещо, което бих направил, е да се разприказвам.“ След това си спомних за ръкописа. Може би някой схватлив журналист би се досетил за какво всъщност става дума, след като го прочете. И какво от това? Не би могъл да докаже нищо. Този ръкопис щеше да е нещо като застраховка за старините ми. Щеше да почака, докато се слегне утайката, но нямах никакво намерение да го захвърля.
След това отново погледнах вестника и видях малко съобщение в долния край на страницата.
Лари Едуардс, известен с множеството си роли в телевизионни уестърни…
Вестникът се изплъзна от пръстите ми. Започнах да треперя… Лари!
Изправих се с мъка и отидох до барчето. Налях си скоч. Чашата задрънча в зъбите ми. Запалих цигара и започнах да се разхождам из стаята с разтуптяно сърце.
Лари… мъртъв!
Заставих се да взема вестника и да прочета оскъдните подробности. Според вестника Лари Едуардс карал взет под наем Форд и бил ударен от тежък камион, който след произшествието избягал. Фордът излетял от пътя и бил смлян на пихтия. Полицията издирвала камион с повредена предница. Лари Едуардс бил на почивка във Флорида.
Значи го бяха открили! По челото ми изби пот.
След като си тръгна, Лари беше проявил достатъчно разум, за да зареже ягуара, както аз бях зарязал мерцедеса. Беше наел кола и беше тръгнал към Източното крайбрежие — но това не беше нито умно, нито достатъчно бързо действие.
А дали аз бях в безопасност тук?
Спомних си какво каза Лари:
Наистина се уплаших!
Седнах и се опитах да се успокоя. Как можеха да ме открият в този далечен мотел? А как бяха открили Лари? Вече трябва да са намерили мерцедеса. Щяха ли наистина да помислят, че съм заминал някъде със самолет? А нямаше ли да проверят и да разберат, че човек с моята външност не се е мяркал на летището? Нямаше ли да стигнат до заключението, че се крия някъде наблизо?
Сега разбирах какво чувства лисицата, когато чуе лая на хрътките.
Около Маями трябва да има повече от триста мотела и не знам колко хотела. Щяха ли да проверят във всеки един от тях?
Започнах да се успокоявам. Нямаше да изляза от скривалището си. Щях да съм нащрек.
Замислих се за ръкописа. Той би могъл да спаси живота ми. Щях да пиша на мисис Хариет и да й кажа, че съм описал всичко, от момента, когато се срещнахме във фоайето на хотел „Плаза“. Щях да я предупредя, че ако с мен се случи каквото и да било, ръкописът ще отиде в полицията. Щях да й обещая, че ако ме оставят на мира, няма да говоря нищо.
Това ми се стори добра идея. Седнах зад пишещата машина и написах писмото.
Как да й го предам? Не можех да го пусна по пощата оттук. Клеймото от Маями щеше да им подскаже, че съм някъде наоколо.
Трябваше да намеря някой, който да го изпрати от друго място. Адресирах плика:
