Читать «Не питай!» онлайн - страница 94

На обяд хапнах хамбургери с малко кафе и седнах зад пишещата машина. Писах до 18,00 часа и станах, за да си направя мартини. Хладилникът беше зареден много добре.

Бях стигнал момента, когато Лари Едуардс идва при мен, маскиран като Джон Мерил Фергюсън. Бях доволен от работата си. Ръкописът ми се струваше гладък и можех да продължа, но ми се прииска да почина малко преди да опиша момента, в които разбрах, че Фергюсън всъщност е Лари Едуардс.

Погледнах с копнеж плувния басейн навън. Имаше няколко мъже, жени и деца, които се забавляваха, но реших да не се показвам.

Около 19,30 часа чернокожата камериерка ми донесе пържола за вечеря. Дадох й два долара и тя погледна със страхопочитание разпръснатите по масата машинописни страници.

След като се нахраних, дръпнах пердетата и продължих да пиша. Най-накрая, към 11,30 часа, успях да завърша. В края на разказа, както и в действителност, седях в един мотел и се чудех какво да правя по-нататък. Трябваше да чакам, за да видя какво ще се случи. Събрах изписаните страници, сложих ги при останалите, взех душ и си легнах.

Не спах много добре. Мислех за бъдещето си. Не беше ли по-добре да се върна в Лос Анджелис? Там щяха да ме потърсят най-напред… Ако, разбира се, възнамеряваха да ме търсят.

В банката имах около осем хиляди долара. Може би щеше да е по-добре да купя кола и да отида в Мексико. Можех да се скрия там, докато преценя, че е безопасно да се върна. Какво щях да правя след това? Осемте хиляди долара за това време щяха да се стопят.

Спомних си ужасния си предишен живот — висенето край телефона и безкрайното очакване.

Може би книгата щеше да предизвика интерес. С тази успокояваща мисъл най-накрая заспах.

На следващата сутрин чернокожата камериерка ми донесе закуската и новия брой на „Парадайз Хералд“. Цялата първа страница беше посветена на смъртта на Джон Мерил Фергюсън.

Доктор Вайсман беше обяснил на журналистите, че Фергюсън е страдал от преумора. Сключил невероятна сделка с китайците. Бил потресен от смъртта на жена си. Всичко това допринесло за инфаркта му. Имаше снимка на доктор Вайсман, с тъжно изражение на лицето. Имаше снимка на Джоузеф Дюран, също с тъжно изражение на лицето. Пишеше, че сега огромната „Фергюсън Електроник & Ойл Корпорейшън“ ще се ръководи от Дюран. Имаше снимка и на мисис Хариет с пудела й. Тя също имаше натъжен вид, както и пуделът. Пишеше, че сега тя е най-големият акционер в корпорацията и с всеобщо съгласие е избрана за неин президент.

Фергюсън бил сключил с китайското правителство секретна сделка. Корпорацията трябвало да достави компютърни системи и сателити за разузнаването, които да премахнат преднината на руснаците в тази област. Сделката била на стойност два милиарда долара.

Четях докато се хранех.

Два милиарда долара! Аз и Лари можехме да изпратим тази сделка по дяволите! Мисълта ме накара да изгубя апетит. Бутнах чинията напред, станах и се преместих на един шезлонг.

Ако аз или Лари разкриехме истината за подписите под тази сделка, резултатът щеше да наподобява атомен взрив. Спомних си последните думи на Лари, преди да си тръгне: „Където и да отидеш, не казвай какво си видял тук. Аз и ти бихме могли да съборим империята им, но не съм толкова побъркан, че да го направя.“