Читать «Не питай!» онлайн - страница 93

Чувствах се в безопасност.

А колко бях уморен! Единствената ми мисъл беше да заспя.

Съблякох се и без да вземам душ се строполих върху леглото. Заспах.

* * *

Събуди ме ръмженето на лека кола. В малката спалня през прозореца нахлуваше слънчева светлина. Чух гласове. За миг ме обзе страх. Нима вече ме бяха открили?

Отметнах завивката и изпълзях от леглото.

Отидох в другата стая и погледнах иззад пердето.

Това, което видях ме успокои — някакви хора слагаха багажа си в колата, смееха се, говореха. Хора, тръгнали на почивка.

Погледнах часовника си. Беше 9,15. Взех душ, облякох се и излязох навън. Повечето гости на мотела вече си бяха тръгнали. Бяха останали само три коли.

Намерих ресторанта. Келнерката ми се усмихна дръзко:

— Мистър Мързеливко, а? Какво да бъде? Поръчах си яйца с шунка и палачинки, и поисках вестник. Донесе ми „Парадайз Хералд“. Прегледах го, но никъде не се споменаваше за смъртта на Джон Мерил Фергюсън. Беше твърде рано, а аз имах нужда от новини.

След като закусих, отидох на рецепцията. Слабият мургав човек, който се оказа управителят, ми се усмихна широко.

— Аз съм Фред Бейн — каза той и стисна ръката ми. Добре ли спахте, мистър Хигинс? Доволен ли сте?

— Всичко е наред — отговорих аз. — Искам да остана известно време. Пиша книга и ми трябва спокойствие.

Погледнах го срамежливо.

— Книга? — изглеждаше впечатлен. — Няма никакъв проблем, мистър Хигинс. Можете да останете, колкото искате и никой няма да ви безпокои.

— Можете ли да ми дадете под наем пишеща машина?

— Разбира се. Но не под наем. Имам една, която и без това не използвам. Ще ви я дам с удоволствие.

— Много мило от ваша страна. Благодаря ви.

— Мистър Хигинс, ако не желаете да ви безпокоят, мога да наредя да носят храната ви в бунгалото. Няма проблем. Само момичето ще идва да оправя леглото ви и да чисти. Не повече от петнадесет минути на ден. През останалото време никой няма да ви безпокои.

— Да, точно от това имам нужда. Благодаря.

— Няма проблеми, мистър Хигинс. Как бих искал аз да можех да напиша книга! — въздъхна той. — С тези романчета трябва да се печели доста добре.

— Да — отговорих аз и се върнах в бунгалото. Бях решен на всяка цена да завърша историята на Фергюсън. Вероятно през следващите три седмици нямаше да има какво друго да правя. Дотогава се надявах положението да се успокои. След това щях да обмисля следващия си ход.

Малко по-късно дойде млада негърка и ми донесе пишещата машина. Тя ми показа два реда ослепително бели зъби:

— И брат ми иска да напише книга, мистър Хигинс. Само че не знае как да започне.

Тя се зае да чисти с прахосмукачката и добави:

— Измислил е хубав сюжет. Всъщност, не знае и как да завърши.

— Кажи му да започне от средата — посъветвах я аз. — Все ще излезе нещо.

Затворих се в банята.

След като камериерката си отиде, взех ръкописа и започнах да го чета. В бунгалото имаше климатична инсталация, но ми се щеше да изляза навън, на слънце. Устоях на изкушението. Трябваше да се крия.

Стори ми се, че ръкописът е добър.