Читать «Не питай!» онлайн - страница 96

А какво да правя с ръкописа? Реших да го изпратя на Лу Пренц и да го помоля да го пази.

Излязох от бунгалото и отидох на рецепцията. Фред Бейн ми се усмихна.

— Здравейте, мистър Хигинс. Как върви?

— Добре. Можете ли да ми дадете малко амбалажна хартия и канап? Искам да изпратя колет.

— Веднага.

Той влезе в стаичката отзад и се върна с голям лист кафява хартия и канап.

— Ще свърши ли работа?

— Да. Благодаря. И още нещо, мистър Бейн. Имам едно писмо, което искам да изпратя по пощата, но не от този район. Не искам никой да знае къде се намирам. — Извадих писмото. — Мисис Хариет е тъща ми. Ако научи, че съм в Маями…

Намигнах му многозначително. Той ме изгледа леко озадачен, после кимна.

— Разбира се, мистър Хигинс. Предполагам, че писателите от време на време трябва да се крият, за да могат да работят. Едно семейство тази сутрин заминава за Ню Йорк. Ще ги помоля да го пуснат оттам. Приятни хора са. Става ли?

— Много добре. — Подадох му десетдоларова банкнота. — Ще им предадете ли това?

— Разбира се. Ще приемат с удоволствие, мистър Хигинс. Ще се погрижа за всичко. Не се безпокойте.

Чернокожата камериерка беше оправила леглото ми и изчистила.

Сега се чувствах доста по-спокоен.

Седнах зад пишещата машина и в продължение на три часа описах и последните събития.

„Сега се чувствам сигурен — написах аз, — че ще остана жив.“ Смятам да изпратя този ръкопис на Лу Пренц, за да го пази при себе си. Сега вече няма какво да правя, освен да стоя в това бунгало, докато се убедя, че мисис Хариет е получила писмото ми. Тя е хитра. Обещах й да не казвам нищо. Предупредих я, че ако нещо се случи с мен, полицията ще получи ръкописа ми. Защо ще й е да ме убива?

След седмица-две ще наема кола и ще замина за Мексико. След още няколко месеца ще се върна в Холивуд и отново ще увисна в очакване край телефона в някоя мизерна стаичка.

Това е лошо, но е по-добре, отколкото да умра.

Епилог

Лу Пренц беше в лошо настроение. В приемната при секретарката чакаха четирима непрокопсаници, които отдавна бяха преминали времето, когато някоя филмова компания би проявила интерес към тях и би могла да ги използва за каквото и да било. Мислеше за списъка си от близо четиристотин подобни отрепки и се чувстваше обезкуражен. Може би беше дошло времето да се оттегли? От двадесет и пет години беше в този бизнес. Беше заделил достатъчно настрана, за да може да си го позволи. Защо да продължава да седи в този мръсен офис и ден след ден да отпраща нещастници, които се мислят за много ценна стока, а всъщност не струват и колкото обещание на проститутка?

Той погледна през мръсното стъкло към смога, надвиснал над Холивуд и изпъшка тихо. Да, трябваше да се оттегли. Щеше да продаде всичко, да замине с жена си за някой остров и да прекара остатъка от живота си там. По дяволите тези несретници, които го чакат отвън!