Читать «Не питай!» онлайн - страница 91

— А защо тя иска да ни убие? — Все още не можех да повярвам.

Лари направи нетърпелив жест.

— Използвай главата си малко повече. Сделката в Пекин вече е вързана в кърпа. Фергюсън е мъртъв. Аз и ти бихме могли да докажем, че сме подписвали документи от негово име, и тогава всичко ще отиде по дяволите. Просто трябва да ни накарат да мълчим. Това е.

Втренчих се в него.

— И ти искаше да ме накараш да се върна в резиденцията!

Лари отмести поглед.

— Да. Съжалявам. Бях уплашен до смърт. Ако ти беше там, нямаше да си помислят, че съм избягал. Опитвах се да печеля време.

Погледнах го с истинско отвращение.

— Гаден калтак! Искаше да ме изпратиш на сигурна смърт, за да отървеш собствената си кожа!

— Добре, добре! Бях загубил ума и дума, казвам ти! Сега трябва да се разкараме оттук, колкото се може по-бързо! Губим си времето. Когато Мацо дойде със закуската утре сутринта и види, че ме няма, веднага ще тръгнат по петите ни. Слушай, Джери! Видях как действат тези хора. Имат пипала навсякъде. Смятам да изчезна от хоризонта, докато се убедят, че нямам намерение да говоря. Ако искаш да останеш жив, трябва да направиш същото. Където и да отидеш, не казвай какво си видял тук. Аз и ти бихме могли да съборим империята им, но не съм толкова побъркан, че да го направя. Имам доста пари! Ще изчезна от хоризонта и това е. Имаме само осем часа преднина.

Той скочи на крака и се върна навън в нощта.

Не направих опит да го спра. Ако тази вежда не се беше отлепила, щях да отида в резиденцията и утре щях да съм труп.

Но това, което Лари каза накрая, не беше неразумно. Трябваше да се махна оттук веднага. Замислих се за момент. Аз също имах пари. След като се махнех от града, можех да се обадя в банката и да помоля да ги прехвърлят другаде.

Къде да отида?

Трябваше да овладея страха си. Отидох в спалнята и проверих какво е останало в портфейла ми. Имаше малко по-малко от хиляда долара.

Реших да отида до Маями, да оставя колата на летището и да взема самолет за Ню Йорк. В Ню Йорк бих могъл да изчезна сравнително лесно.

Опаковах дрехите си в два куфара и си спомних за ръкописа. Нямах намерение да го оставя тук. Без бавене, взех изписаните страници и ги мушнах в единия от куфарите.

Пишещата машина върху бюрото също би могла да предизвика подозрения. Ако я намереха, можеха да си помислят, че съм писал показания. Занесох машината в колата, оставих я на задната седалка, върнах се за куфарите и бях готов да тръгвам.

Върнах се още веднъж в къщата, за да се уверя, че не съм забравил нищо, угасих лампите и се качих на колата.

Тръгнах към бариерата и се зачудих дали няма да имам проблеми, но пазачът само кимна навъсено и ме пусна да мина.

Помъчих се да се успокоя. Тръгнах по крайбрежната магистрала към града. По това време нямаше голямо движение, но внимавах да не надвишавам позволената скорост, макар и да ми се щеше да подкарам тази мощна кола, колкото се може по-бързо.

Безпокоеше ме пишещата машина. Трябваше да я изхвърля някъде. Знаех, че рано или късно мерцедесът щеше да бъде открит, а не биваше да я намерят в него. Веднага биха удвоили усилията си да ме хванат.