Читать «Не питай!» онлайн - страница 33

Изведнъж се почувствах така, както някога, когато за първи път стъпих на снимачна площадка. Отидох до бюрото и се настаних зад него. За да си намеря някакво занимание, взех подвързания дневник на Джон Мерил Фергюсън и запрелиствах страниците. Всеки половин час от всеки Божи ден в началото на годината беше запълнен със задачи и с непознати за мен имена. Фергюсън наистина беше много зает човек. След това стигнах до месец юни — преди три месеца. Имената започваха да оредяват. За юли бяха отбелязани само три. За август — едно. За септември — нито едно.

Не чух да се отваря вратата. Гледах празните страници за месец септември и чух, че Мацо се прокашля. Вдигнах поглед.

Тя стоеше до вратата и ме гледаше.

Имах чувството, че докато съм жив, ще помня първата си среща с Лорета Мерил Фергюсън. Има жени и жени. В моя занаят бях виждал както най-добрите, така и най-лошите — дебелите и кльощавите, кокетките и красавиците, коравосърдечните и мекосърдечните, големите звезди и малките звездички, държанките, отчаяните, покварените, незадоволените, нимфоманките и… Но защо да продължавам? Бях виждал всякакви, но никога не бях виждал жена като съпругата на Джон Мерил Фергюсън.

При вида й дъхът на всеки мъж би секнал. Едва ли би могло да се опише точно — беше висока, слаба, с пълни гърди, дълги бедра — нещата, които имат повечето кинозвезди… Но най-много ме впечатли лицето й. Очертано от гарвановочерна коса, като на Клеопатра, то имаше цвят на стара слонова кост и чертите му бяха съвършени — малък нос, широки устни и големи теменужени очи.

Беше не само най-красивата жена, която съм виждал, но и най-чувствената.

При вида й устата ми пресъхна, а сърцето ми затуптя като полудяло.

Останах седнал, втренчен в нея.

Влезе Дюран.

— Стани! — извика той.

Аз се изправих, без да отделям поглед от фантастичната жена пред себе си.

— Прекоси стаята!

Аз закуцуках до другия край, обърнах се и зачаках. Тя ме гледаше сякаш бях дресирано куче.

— Според мен, мадам — каза Дюран, — той е приемлив.

— Накарай го да каже нещо. — Имаше нисък, възбуждащ глас. Говореше сякаш не съществувах.

— Кажи нещо! — озъби се Дюран.

Успях да зърна отражението си в стенното огледало. Видях Джон Мерил Фергюсън — един от най-богатите и могъщи мъже в целия свят. Никой не можеше да казва на Джон Мерил Фергюсън какво да прави!

Посочих вратата.

— Разкарай се от тук, Джо! — пролаях. — И ти Мацо! Искам да поговоря с жена си!

4

Стоях до бюрото и гледах Лорета Мерил Фергюсън. Бяхме сами.

След избухването ми, Дюран с пурпурночервено лице започна да бълва змии и гущери, но с едно махване на ръката Лорета Мерил Фергюсън го накара да млъкне.

— Вървете си!

Гласът й изплющя като камшик. Дюран и Мацо излязоха от стаята и затвориха вратата сякаш беше от яйчени черупки. Така че останахме сами.

Тя ме изгледа продължително, след това отиде до едно от канапетата и седна.

— Свали тази маска. Искам да видя истинското ти лице.

Отидох в банята и внимателно свалих веждите, мустаците и маската. Измих потната си физиономия и се върнах във всекидневната.