Читать «Не питай!» онлайн - страница 31

Хеликоптерът прелетя над широк залив, пълен с моторници и яхти и се насочи към парче земя, което ми заприлича на остров. По-късно научих, че това е Парадайз Ларго — мястото, където живеят най-богатите. Преминахме над някаква горичка и пред погледа ми се откри резиденцията на Джон Мерил Фергюсън — аристократична постройка от тези, които могат да се видят във филмите от 1959-а — голяма, внушителна конструкция, заобиколена от английски ливади и лехи, потънали в цветя.

Хеликоптерът се приземи на ливадата доста далеч от къщата.

Когато тръгнах след Мацо, не можах да се въздържа и казах на пилота:

— Благодаря за полета, Лейси.

— За мен е удоволствие, мистър Фергюсън — отговори той сякаш не вярваше на ушите си.

Очакваше ни електрическа количка, като тези, които се използват при игра на голф. Дюран, който изглеждаше като самия Божи гняв, ми махна да се кача на предната седалка и сам се качи отзад. Мацо се мушна зад кормилото и потеглихме към къщата.

Ама пък какво удоволствие изпитвах от всичко това!

— Слушай, Стивънс! — каза Дюран като се наведе напред и ме потупа по рамото. — Казах ти да си държиш устата затворена! Мистър Фергюсън никога не разговаря с персонала си!

— Съжалявам, Джо. Ще знам за следващия път. Ще бъде както искаш.

Спряхме пред входа на къщата. Всички лампи на терасата бяха запалени. Двойните врати бяха отворени. Слязохме и тръгнах след Мацо нагоре по двадесетте мраморни стъпала към терасата, където спрях, за да се огледам — на нея имаше маси, шезлонги и саксии с разцъфнали бегонии.

Влязохме в голям вестибюл и тръгнахме по дълъг, широк коридор. По стените висяха множество картини на съвременни художници. Стигнахме до асансьора.

— Заведи го в апартамента му — просъска Дюран на Мацо. — Мисис Фергюсън ще се види с него утре сутринта.

И си тръгна.

Мацо ми се ухили и отвори вратата на асансьора.

— Нали чу какво каза шефът, мистър Фергюсън? — и ми махна да влизам вътре.

Докато се изкачвахме казах:

— Бас хващам, че като малък майка му го е мразела.

— Ако не е, трябва да е била луда — отговори Мацо и се засмя като ковашки мях.

Асансьорът спря и излязохме в един коридор. Пред нас имаше две врати.

— Ето тук, мистър Фергюсън — каза Мацо и отвори едната от тях.

Той запали лампата и видях една толкова луксозно обзаведена стая, че се стъписах и спрях на прага.

Вътре имаше всичко, което би могъл да пожелае един милиардер — огромно бюро с телефони и магнетофон, няколко удобни кресла, две големи канапета, телевизор, добре зареден бар, огромна камина и дебел жълто-кафяв килим, който покриваше целия под. И тук на стените висяха картини от съвременни художници. Познах четири платна на самия Пикасо. Имаше поне десетметров панорамен прозорец и стъклени врати, през които се излизаше на широка украсена с цветя тераса.

— Ето това е спалнята, мистър Фергюсън — каза Мацо и отвори още една врата. Хилеше се на увисналата ми от изумление челюст.

Влязохме в друга огромна стая — същия жълто-кафяв килим, вградени шкафове, още един телевизор и широко легло, в което преспокойно можеха да спят шестима. И тук по стените висяха картини.