Читать «Не питай!» онлайн - страница 32

— Хубаво, а? — попита Мацо.

Аз продължавах да стоя с провиснала челюст. За мен това беше върхът на лукса.

— Е, хайде да поспим — каза Мацо. — Утре ще имаш доста работа. Банята е ето там.

Той отиде до един от шкафовете и извади копринена пижама и чифт чехли. Хвърли пижамата върху леглото и каза:

— Ще се видим утре — и си тръгна.

Известно време се оглеждах без да помръдна, след това чух тихо щракване. Мацо ме заключи.

* * *

Сънувах еротичен сън, в който гонех Фиби — съвсем гола, ако не се брои униформената й шапка. Тъкмо я настигах, когато усетих тежка ръка на рамото си. Отворих очи и видях Мацо, надвесен над мен.

— Непременно ли трябваше да ме будиш? — озъбих му се аз и седнах. — Тъкмо щях да спипам една мадама…

Той се засмя пресипнало и каза:

— Време е за закуска, мистър Фергюсън. След това, на работа.

Отиде до един от шкафовете и извади копринен халат.

— По-бързо.

Измъкнах се от леглото с пъшкане и влязох в банята. Взех душ, избръснах се, сложих си халата и се върнах в спалнята, където вече ме очакваше Мацо със сервирана закуска. Седнах, а той ми наля кафе и ме подкани да опитам панираните бъбреци.

След като закусих ми каза:

— Тук има всякакви дрехи, мистър Фергюсън. — Отвори шкафовете и добави: — Всичко необходимо.

Аз отидох и надзърнах. Веднъж бях поканен в къщата на един голям фукльо — преуспяла кинозвезда. Той садистично ми показа гардероба си и аз се поболях от завист. Но онова беше нищо в сравнение с гардероба на Джон Мерил Фергюсън. Трябва да имаше около двеста костюма, цели рафтове с ризи, цели рафтове с обувки и така нататък.

— Преди да се облечеш — каза Мацо, — си сложи маската. Ще те разглеждат.

Влязох отново в банята, преобразих се и се върнах в спалнята.

Някъде около двадесет минути ми бяха необходими, за да се спра на един светлосин костюм на райета, който ми стана, сякаш беше шит за мен. Докато се обличах си спомних, че днес трябваше да се срещна с жената на Фергюсън.

— Що за птица е жена му, Мацо? — попитах аз, докато завързвах тъмносинята вратовръзка от Пиер Карден.

Той подсвирна тихо и продължително.

— Ще разбереш така, както разбрах и аз. Само гледай. И един съвет от мен, не насилвай нещата. — Мацо потри гладко обръснатата си челюст и ме погледна. — Така, както се държиш с Дюран, няма проблеми. Той нищо не може да направи и ще не ще, трябва да го приеме. Но внимавай с мисис Фергюсън. За нея ти си Джери Стивънс. Случвало й се е да мачка и второстепенни актьори. Дори шефът се държи с нея внимателно, а Дюран като че ли го е страх. Мен ме гледа, както се гледа тримесечен червясал труп. Така че, внимавай.

За момент тази информация ме разстрои, но след като погледнах в огледалото и видях Джон Мерил Фергюсън, се успокоих.

— О’кей, Мацо. Ще внимавам.

Във всекидневната иззвъня телефон, Мацо отиде и вдигна слушалката.

— Да, мистър Дюран. Готов е. Аз отидох при него.

— Мисис Фергюсън е тръгнала и скоро ще бъде тук — обясни Мацо. — Досега се справяш отлично. Внимавай. Не обръщай каруцата без време.