Читать «Не питай!» онлайн - страница 29

Измих ръцете и лицето си и се върнах в спалнята. Изпих почти всичкото уиски, седнах на леглото и се помъчих да овладея треперещите си ръце. Не успях, допих уискито и оставих чашата, за да не я изпусна.

След няколко минути питието започна да казва своето и пулсът ми се върна към нормалното. Запалих цигара.

Замислих се за Чарлс Дювайн. Може би двама главорези, може би дори самият Мацо, са чакали горкият Чарлс на терасата… Бодване с игла и навън през парапета.

Потреперих.

Това може да се случи и на теб. Това непременно ще се случи и на теб, когато Дюран повече няма да се нуждае от услугите ти. Е, поне знаеш какво да очакваш…

Дюран ми беше казал, че ще се правя на Фергюсън месец, може би повече. Това означаваше, че ще съм в безопасност най-малко още тридесет дни и през това време трябваше да намеря изход от този кошмар.

Започнах да овладявам страха си.

Тридесет дни!

Много неща могат да се случат за тридесет дни.

Бях предупреден. Не можеше да не настъпи удобен момент, когато да избягам. Можех да отида в полицията. Ченгетата щяха да ме защитят. Имах предостатъчно доказателства. Ще им покажа маската. Ще ги накарам да проверят сметката ми в „Чейс Нашънъл Банк“. Ще накарам Лу Пренц да им каже, как ме е наел Дюран.

Започнах да се успокоявам. Може би двете големи уискита ми вдъхваха увереност.

След това чух лек шум, който накара сърцето ми да затупти отново. Погледнах към вратата и видях, че някой се мъчи да отвори. Не успя, защото беше заключено.

Пак започнах да се потя.

— Всичко наред ли е, мистър Фергюсън? — чух хриптящия глас на Мацо оттатък.

Уискито ми даде кураж да извикам:

— Разкарай се! Мъча се да поспя!

— О’кей, мистър Фергюсън.

Седях като вкаменен и гледах дръжката на вратата. Тя помръдна нагоре-надолу още веднъж и увисна неподвижна.

Така, както седях на леглото с поглед вперен във вратата, разбрах какво чувства уловен в капан заек.

* * *

Събуди ме тихо чукане.

— Мистър Фергюсън, моля да ме извините. Ще се приземим след час.

— Благодаря — отговорих аз и погледнах часовника си. Беше 23,30.

Не помня кога съм заспал. Помня, че преди това лежах на леглото и се борех със страха си. Уискито изглежда притежаваше голяма сила.

Съблякох се, взех душ и се избръснах, гледайки пребледнялата си физиономия в огледалото. След това си сложих маската, веждите и мустаците, което ми отне доста време.

Направих крачка назад и отново се погледнах. Пред мен стоеше Джон Мерил Фергюсън и при вида му страховете ми започнаха да се изпаряват.

Никой не можеше да ликвидира Джон Мерил Фергюсън! Той беше достатъчно силен, за да премахне хора като Лари Едуардс и Чарлс Дювайн, но никой не беше достатъчно силен, за да премахне него самия.

Тези детински разсъждения ми помогнаха донякъде да възвърна увереността си. Докато се обличах, продължих да се самоубеждавам, че стига да се намирам под закрилата на маската на Джон Мерил Фергюсън, непременно ще успея да се справя с кашата, в която се бях забъркал.