Читать «Не питай!» онлайн - страница 28

ЧАРЛС ДЮВАЙН, ВИДЕН ХУДОЖНИК ГРИМЬОР, СЕ САМОУБИВА.

Сърцето ми замря, когато зачетох нататък.

Чарлс Дювайн, пишеше в репортажа, бил заминал за два месеца в неизвестна посока, вероятно на почивка на остров Мартиника. Прибрал се в луксозния си апартамент в Санта Барбара преди два дни. Портиерът твърдял, че мистър Дювайн бил потиснат и нервен. На сутринта, при обичайната си обиколка, открил тялото му на тротоара край сградата. Било очевидно, че мистър Дювайн в състояние на депресия се е хвърлил от терасата на апартамента си, намиращ се на последния етаж. Според полицията, без съмнение ставало дума за самоубийство.

Затворих очи и оставих вестника да падне от треперещите ми пръсти.

Лари Едуардс би могъл да се разприказва — умрял при автомобилна злополука, заради неизправни спирачки. Чарлс Дювайн, който ме превърна в Джон Мерил Фергюсън, и който също можеше да се разприказва — решил да се самоубие.

Обхвана ме леден, вцепеняващ страх.

След това истината за моята съдба ме удари по главата като парен чук — след като изпълня мисията си, аз също трябваше да умра!

Веднъж приключили с тайнствената си сделка, Фергюсън и Дюран нямаше да ме оставят жив, защото и аз бих могъл да се разприказвам. Щяха да ми видят сметката така, както бяха видели сметката на Лари Едуардс и Чарлс Дювайн!

Толкова се уплаших, че едва не повърнах. Усетих по гърба ми да се стича студена пот. Усетих студена пот да избива и по лицето ми, под маската.

— Още малко уиски, мистър Фергюсън?

Каза го секси стюардесата, която се беше надвесила над мен.

Заради маската тя не можеше да види колко уплашен съм всъщност.

Уиски? Наистина имах нужда от уиски.

— Да, благодаря.

Тя постави голяма, наполовина пълна чаша на масичката до мен.

— Ако желаете да си починете, сър — каза след това тя, — спалнята ви е готова. Остават ни пет часа до приземяването.

— Да, ще отида там — отговорих аз и станах. Маската започваше да ме влудява. Трябваше да я махна поне за малко.

Стюардесата взе чашата, мина покрай бюрото на Дюран и тръгна към вратата.

— Ще подремна малко, Джо — обясних аз с пресипнал глас, когато Дюран вдигна поглед въпросително.

Видях, че Мацо става, но Дюран поклати глава и го накара да седне отново.

Последвах стюардесата до едно помещение с легло и стенен шкаф. През една врата се влизаше в малка баня.

Стюардесата сложи чашата с уиски на нощното шкафче и ми се усмихна.

— Желаете ли още нещо, мистър Фергюсън? През следващите два часа съм свободна. — Тя повдигна веждите си подканящо.

Ако не бях толкова уплашен и ако не горях от желание час по скоро да сваля маската, може би щях да се поддам на изкушението.

— Не, нищо. Благодаря.

— Наричайте ме Фиби, мистър Фергюсън. Аз съм изцяло на ваше разположение.

Тя се поколеба за миг, после ми се усмихна пак, излезе и затвори вратата.

Аз се заключих, отидох в банята и внимателно свалих маската. Оставих я на тоалетката и се вгледах в огледалото.

Колко съсипан вид имах! Пред мен беше Джери Стивънс — обруленият от живота второстепенен актьор, умрял от страх, с капчици пот по челото, с треперещи устни. Твърде далеч от последния път когато се бях виждал, твърде далеч от самоуверения, властен Джон Мерил Фергюсън, за когото се питах с какво е повече от мен.