Читать «Братството на розата» онлайн - страница 22

Беше спасен. Кръв се стичаше по гърдите му, където беше прострелян и от лакътя му, защото се беше порязал, когато счупи прозореца. Спасен. Но докога?

Въпреки че бързаше, той отпусна газта. Не минавай светофарите на червено! Спазвай ограниченията за скоростта! Кървящ, с рана от куршум в тялото, в открадната кола с натрошено задно стъкло, той не би си позволил полицията да го спре. Трябваше да се отърве от тази кола.

Възможно най-бързо.

Сол мина покрай паркинг за товарни коли и хвърли бегъл поглед на бензиностанцията и ресторанта. Два пикапа, три половинтонни камиона. След като напредна с още четвърт миля, обърна към един двор за ремаркета. Четири и половина. Нямаше светлини по караваните. Паркира между две коли върху ивица чакъл, изгаси фаровете си и развърза кабелите за запалването под таблото.

Потръпна от болка. След като се огледа, за да се убеди, че не е привлякъл внимание, той изтри студената пот, полепнала по веждите му. Насили се и съблече якето си. Повдигна полото, докосна велкроивиците на бронираната си жилетка и ги дръпна рязко. Съблече я.

Елиът винаги настояваше да не се престъпва установения ред. След задача да се вземат предпазни мерки. Да се носи жилетка. В случай на усложнения след работата. Утвърдените методи те пазят жив.

Жилетката беше доста обемиста. Дебела три сантиметра, тежка два килограма. Бе направена от седем пласта Кевлар, синтетични найлонови влакна, седем пъти по-устойчиви от стоманата.

Но Сол беше с едри кости, солиден и със защитната жилетка изглеждаше просто възпълен. В казиното, въпреки че не бе рискувал да носи пистолет, се чувстваше сигурен, че жилетката няма да бъде излишна. Още веднъж навикът бе спасил живота му.

Но куршумът би трябвало само да го зашемети. Не би трябвало да мине през жилетката. Не би трябвало да го рани. Смръщен, той попипа кръвта на гърдите си, проучвайки дупката от куршума. Вместо това, докосна самия куршум, забит на сантиметър в гърдите му, издаден между две ребра. Ударът му бе притъпен от жилетката.

Стисна здраво зъби и го измъкна, издишвайки, потушавайки порива си да повърне. За момент в тъмното колата сякаш се завъртя. После кръженето спря и той преглътна злъчта.

Изтри куршума разтревожен. Нищо не се връзваше. Не би трябвало да мине през жилетката. Куршумът беше тънък и изострен, но накрайникът му би трябвало да се е притъпил от сблъсъка му с жилетката.

Той пое риск и отвори вратата на колата. Използва вътрешната светлина, за да огледа куршума, все по-разтревожен от това, което виждаше.

Куршумът бе зелен. Беше му придадена аеродинамична форма от тефлон и това му позволяваше да проникне през жилетката. Специален артикул, с който бе облагодетелствана елитната разузнавателна мрежа. Включително и Мосад.

Той разгледа заглушителя на Беретата. Притежаването му бе незаконно, като да имаш картечница или ракетомет. Вместо да поемат риска да бъдат хванати с такова нещо или като се опитват да си го закупят на черния пазар, оперативните работници си сглобяваха свои. Те използваха лесно достъпни части, невинни на вид, разгледани поотделно. В този случай мъжът с пистолета е купил пластмасова втулка, така широка, че да пасне на дулото на Беретата. Тя е била напълнена с редуващи се пръстени от метал и стъклопласт, като отворите на пръстените са подбрани достатъчно широки, за да позволяват минаването на куршума. Тръбата е имала отверстие накрая, малко, за да не паднат пръстените, но достатъчно широко, за да пропусне куршума. Три отвора са били пробити на четвърт сантиметър от задния край на цилиндъра. Поредица винтове през тях са притягали заглушителя към цевта на пистолета. Лесно сглобяемо, такова оръжие е ефективно за седем изстрела, преди стъклопластът да загуби заглушителната си сила. Тогава може бързо да се отстрани и съставните му части да се изхвърлят без да остане белег за какво са служили. Просто. Метод, предпочитан от Мосад.