Читать «Братството на розата» онлайн - страница 23

Какво, по дяволите, ставаше? Откъде бяха разбрали противниците му, че отива в този хотел? Той самият бе разбрал само няколко часа преди това. Не ставаше и дума да е бил следен. Убийците му бяха предвидили неговите движения. Бяха го чакали.

Елиът бе направил уговорката. Елиът трябва да е объркал нещо. Може би е използвал несигурен телефон.

Но Елиът не правеше грешки.

Тогава Елиът трябва да е бил проследен, разговорите му са били подслушвани с микрофон с насочена антена.

Но Елиът знаеше по-добре. Той винаги носеше със себе си заглушително устройство, което пречеше на микрофоните.

Може би някой от хората на Елиът е двоен агент. Но за кого? За Мосад?

Сол блъсна вратата. Светлините угаснаха. Използва носна кърпичка, за да попие кръвта от гърдите си. Почувства умора и студ в нощта.

Не обичаше съвпадения. Елиът го бе пратил в Атлантик Сити, място, което изглеждаше необичайно, където един от членовете на вече разформированата им група се бе опитал да го… Сол почна да трепери. Елиът също го бе изпратил в изоставен хотел. Където Сол отново едва не беше убит.

Един общ знаменател. Елиът.

Заключението беше немислимо. Елиът — осиновителят, бащата на Сол, беше сключил сделка срещу него.

Не!

Сол дръпна полото си и слезе от колата. Пет часа. Небето на изток посивяваше.

Напусна двора за ремаркета и закрачи по магистралата. На паркинга за товарни коли той зачака в сянката на един половинтонен камион, докато шофьорът му излезе от ресторанта.

Шофьорът се сепна, като го видя.

— Петдесет долара, за да ме вземеш — рече Сол.

— Това е нарушение на правилата. Виждаш ли знака? Никакви пътници. Ще загубя работата си.

— Сто.

— И да ме нападнеш при първа възможност. Или твоите хора да ограбят камиона.

— Двеста.

Шофьорът посочи:

— Имаш кръв по дрехите си. Бил си се или те търсят ченгетата.

— Порязах се, докато се бръснех. Триста.

— Няма начин. Имам жена и деца.

— Четиристотин. Това е максимумът.

— Не стига.

— Ще почакам някой друг шофьор — Сол се запъти към друг камион.

— Ей, момче.

Сол се обърна.

— При толкова пари сигурно наистина искаш да се измъкнеш от града.