Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 7

Естествената дяволита усмивка се върна на лицето й. Тя се засмя тихо и той се включи в смеха й.

— Очаквам приключението да влезе тук в образа на пират с развява черна коса, опасно святкащи очи и екзотично облекло.

Дъглас избухна в смях. Слава богу, баща й не бе успял да я лиши от вярата.

— Тъй вярно, мис! Вашият пират ще се яви в дъждовен ден като днешния. С разбъркана от вятъра коса и с накривена шапка.

След два дни Серенити отново седеше до прозореца в кабинета и наблюдаваше как светът минава покрай печатницата на баща й.

— Днес ставам на двайсет и четири години — прошепна тя на дремещата в скута й котка и продължи да сортира коригираните страници. — Но не съм направила нито крачка към мечтата си да стана писателка, която храня от петия си рожден ден.

— Писателка? Глупости! — Гръмкият глас на баща й отекна в помещението и Серенити се стресна.

В бюрото нямаше никой и тя беше убедена, че е седнала достатъчно далече от него, за да не може да чуе нерадостните й размишления. Явно се бе приближил, докато тя е била вдълбочена в текстовете. Трябваше да се огледа, преди да произнесе мислите си гласно.

— По-добре мисли как да ме дариш с внуци — продължи с нарастващ гняв Бенджамин и спря точно пред писалището й. — Това ще ме направи щастлив. Не искам да седиш тук и да вършиш мъжка работа!

Вдигна дясната й ръка и почука с пръст по мастилените петна по ноктите.

— Я се погледни! По дяволите, не биваше да публикувам първата ти статия! Изобщо не биваше да те допускам в тази канцелария! — Пусна ръката й и я изгледа мрачно. — Така само те окуражих да станеш още по-упорита и дебелоглава!

Серенити отказа да сведе глава пред баща си. Никога не му оставяше последната дума в сблъсък, за който и двамата знаеха, че я засяга болезнено.

— Щом бракът е благословена институция, защо повечето бракове не са щастливи?

Бенджамин изфуча вбесено и тресна с юмрук по махагоновата маса. Ударът отекна в помещението, силата му разпиля натрупаните хартии. Котката Прайс вдигна глава, изгледа укорно разярения мъж и отново се сгуши в скута на Серенити.

— Да не съм чул повече такива приказки, момиче! Социал-реформаторки като лейди Мери…

— Казва се Мери Астел, татко.

— Не ме интересува даже да беше лично светата Дева Мария! Вече няма да търпя дързостта ти. Кълна се във всемогъщия бог, че до края на тази седмица ще ти намеря съпруг. Ще го направя, ако ще да пукна!

Серенити прехапа устни. Не искаше да изрече думите, които й бяха на езика. Баща й никога нямаше да й намери съпруг. И двамата го знаеха. Въпреки че не беше бедняк, Бенджамин Джеймс не беше в състояние да намери мъж, готов да се омъжи за младата дама, известна в целия град като „горката Серенити Джеймс“.

Добре познатите гласове на достопочтените градски матрони отекнаха в главата й:

„Това момиче явно не е опитвало често пръчката в детските си години. За съжаление сега е вече късно и бедният й татко няма да й намери подходящ съпруг. Кой мъж ще понесе да му се качва на главата?“