Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 9
Кинли Макгрегър
Внезапно я обзе дълбока тъга и тя въздъхна, втренчила поглед в котката, която седеше в тъмния ъгъл и преспокойно миеше лапичките си.
— Защо всъщност трябва да се опитвам да доказвам нещо? И на кого? — Серенити натопи кърпичката си в терпентин и се зае да търка бузата си, докато погледът й се рееше по стаята. — Каква скука! Животът ми се състои от затъпяващо редактиране. Позволяват ми да оправям статиите на мъжете, но не ми позволяват да пиша, защото съм жена!
Сигурно ще остане на това бюро до края на живота си. Ще подрежда документи, ще чете интересни истории за интересни хора… и ще очаква празничните фойерверки на пристанището веднъж или два пъти в годината.
Серенити въздъхна, остави кърпата на масата и се загледа с копнеж към пристанището. По стъклата на еркерния прозорец се стичаха дъждовни капки. Навън беше пълно с хора, които бяха преживели интересни неща. Които бяха видели чужди страни и хора…
За съжаление тя не притежаваше смелостта на лейди Мери Уортли Монтагю. Благородната дама се бе омъжила по любов, обикаляше света, учеше чужди езици… Беше влизала дори в харем!
Серенити се засмя на глупавите си желания. Баща й щеше да получи удар, ако дори само заподозреше, че дъщеря му храни такива мисли…
Тя поклати глава на безумните си надежди и се засмя нерадостно.
Камбанката над вратата звънна. Мисълта, че са я заварили е такива непочтени мисли я накара да се изчерви. Изпъна гръб и се обърна към вратата.
— Забрави ли нещо, татко…? — Гласът й пресекна. Вместо баща й, в бюрото влезе великан в черни одежди.
Мъжът се беше привел, за да се предпази от леещия се дъжд. Затвори вратата зад себе си, обърна се, свали шапка и със същото елегантно движение отметна черната си наметка.
Шалчето на врата му се бе развързало и висеше върху ризата. Откритата гъвкава шия я възхити. Чувствената гледка я развълнува по толкова странен начин… И събуди в сърцето й желание да плъзне пръсти по разголената кожа, за да открие какво ще почувства…
Гарвановочерната коса беше здраво стегната на тила. А лицето му… не можеше да го нарече нито красиво, нито грозно… ами най-вече мъжествено.