Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 6

— Как мина, татко? — попита Серенити.

— Нищо не ми казаха — изсъска сърдито Бенджамин. — Ще изпратя Джонатан да ги разпита отново. Дяволският ти брат обикновено успява да развърже устата и на най-затворения моряк. — Студеният поглед на сините очи се впи в страниците, които Серенити държеше в ръка. Рунтавите бели вежди се сключиха над носа и физиономията му стана още по-заплашителна.

Дъглас се отпусна отново на стола си и си пожела да потъне в земята. Серенити обаче срещна погледа на баща си, без дори да мигне. Дъглас все още не можеше да разбере защо момичето не се стряска от лошото настроение на Бенджамин. Как да я накара да му разкрие тайната си?

— Какво е това? — изфуча Бенджамин. — Пак ли някоя от твоите ужасни статии?

— Да. Завърших я едва днес и…

— Не разбирам защо изобщо си правиш труда — прекъсна я грубо той, изтръгна страниците от ръцете й и ги смачка.

Дъглас стисна здраво зъби, но Серенити изобщо не трепна, макар че сърцето й се сви от болка. Защо баща й се отнасяше с презрение към статията, над която беше работила с толкова желание?

Не, поправи се тя. Знаеше, че влага в статиите си не само много труд, а цялата си душа. Света, за който мечтаеше. Нейните мечти никога нямаше да станат действителност. И двамата го знаеха.

Но не можеше да му каже това. Твърде често чуваше лоши думи от устата на вечно мрачния си баща. А добрият Дъглас не смееше да й напомни, че детските мечти отиват на тавана заедно с куклите и розовите роклички.

Реалността беше жестока. За да живее в нея, Серенити имаше нужда да бяга във фантазиите си.

Бенджамин поклати глава и размаха листовете пред носа на дъщеря си.

— Това е дяволско губене на време за момиче на твоята възраст. Ами ти вече си стара мома! А би трябвало да имаш обожатели. Вече можеше да си омъжена и да имам внуци. А какво получавам вместо това? Една дъщеря, която избяга посред нощ, втора дъщеря, която си въобразява, че умее да пише статии, и син, който още не може да си върже вратовръзката, както трябва.

Той плъзна поглед по решителното й лице и очите му засвяткаха от гняв.

— И като че това не е достатъчно да ме докара до лудост, ами господ ме подлага на изпитанието да търпя една дъщеря, която се смята за лейди Мери Уортли Монтагю.

Бенджамин извъртя очи и призова духа на майка й с оплакването, което Серенити отдавна знаеше наизуст:

— Защо, защо ме остави сам с тях, Абигейл? Момичето се нуждае от теб, от меката ти ръка — останалите ти щури деца, също. Те нямат нужда от мен, а от теб. — Бенджамин разтърси глава и отново устреми поглед към дъщеря си. — Тя отказва да ме слуша и туй то.

След като привърши тирадата, той се запъти към задната част на помещението, където беше писалището му, и хвърли страниците върху купчината ръкописи.

Серенити скръсти ръце на гърдите и дръзко се усмихна на Дъглас, ала той забеляза, че бузите й са зачервени и сякаш ще заплаче.

— Той ще го публикува, мис Серенити — изрече твърдо Дъглас. Стараейки се да възстанови обичайната помежду им непринуденост, той добави изречението, отдавна превърнало се в тяхна лична шега: — И един ден ще преживеете голямото си приключение.