Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 33

— Сигурно изглеждам като плашило — прошепна тя и се запъти към масичката. Морган застана толкова близо до нея, че тя усети солта по кожата му и горещината, която излъчваше тялото му. Потрепери, но когато той поднесе пред лицето й малко огледало, внезапно изтрезня.

— Трябва да кажа, че вчера видът ви бе доста по-добър…

Серенити изохка. По дяволите, изглеждаше много по-зле, отколкото се беше опасявала.

— Препоръчвам ви следващия път, когато изпитате желание да се повъргаляте в уличната кал, да устоите на изкушението, мис Джеймс — посъветва я с дразнеща сериозност Морган. — На кораба почти няма прясна вода и моряците я използват за пиене, не за миене.

С тези думи той извади от шкафа кана и наля малко вода в легена. Преди Серенити да е успяла да се раздвижи, потопи чиста кърпичка във водата и я поднесе към лицето й.

Серенити не смееше да се помръдне. Докато хладната кърпа се плъзгаше по лицето и шията й, не можеше дори да диша. Дългите му пръсти пареха кожата й и предизвикаха тръпки по цялото й тяло. Но още по-странна беше внезапната топлина, от която кръвта й запулсира.

— Капитане?

— Да, мис Джеймс?

— Аз… — Серенити не беше в състояние да довърши изречението. Само вдигна очи към него и болезнено закопня за нещо, което не беше в състояние да опише.

Най-сетне той я целуна.

Устните му завладяха нейните с настойчивост, която й отне дъха. Ръце, корави като стомана, се сключиха около раменете й и я привлякоха към твърдото, мускулесто тяло. В света със сигурност нямаше друг мъж, който да е толкова приятен на допир.

Краката й омекнаха и тя се облегна на него.

Божичко, това е истинска целувка, помисли си тя, когато той раздели устните й и умело проникна. Това беше чудото, възбудата, за която пишеха в романтичните книги, и в този момент тя разбра, че никога няма да позволи друг мъж да я целува и прегръща по този начин.

Серенити усети как тялото му се напрегна. От устните му се изтръгна въздишка, той отстъпи крачка назад и я пусна. Тя беше като упоена и само го погледна объркано.

Какво го бе накарало да я целуне така страстно?

И защо сега изглеждаше стъписан… почти гневен?

Съжаляваше ли?

Морган прокара пръст по устните си и я погледна с неразгадаем израз в очите.

— Ти си опасна жена, Серенити.

— Аз?

— Да, ти. И най-лошото е, че дори не го съзнаваш.

Напълно объркана, тя остана загледана след него, докато той направи две крачки към вратата.

— Ако имаш нужда от допълнителни завивки, ще намериш в сандъка — каза и отвори вратата. Спря на прага и отново се обърна към нея. — Серенити…

Все още замаяна, тя срещна мрачния му поглед.

— Не забравяй да заключиш вратата.

5

Серенити остана загледана в затворената врата. Добре де, ще я заключи! Беше смутена до дън душа и в същото време възбудена от представата, че смел и красив мъж като Морган се чувства привлечен от нея.

Остави ризата му на дъбовата маса и побърза да заключи вратата, както й беше заповядал. Искаше й се да запее. Изобщо не се страхуваше от него. Точно обратното. Нейният Морски вълк се оказа изключително почтен мъж.