Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 32

Да, но за какво беше този момент? Момент за плач или момент за смях?

Тя пое дълбоко въздух, за да си вдъхне смелост и се закле, че каквото и да й е приготвила съдбата, тя ще го посрещне смело и честно. А ако злобните стари клюкарки посмеят да се отнесат към нея като към Частити, ще им даде да разберат. „Горкото“ момиче Джеймс имаше достатъчно смелост, за да се справи с достопочтените градски матрони.

Морган я отведе под палубата. Минаха по тесен коридор и се изправиха пред малка врата. Той я отвори с рамо и отстъпи настрана, за да й даде да мине първа.

Серенити не знаеше какво да очаква. Беше виждала много кораби, но само отвън. За първи път се качваше на борда.

Влезе в капитанската каюта и в първия миг изпита нещо като разочарование. Въображението за пореден път й бе изиграло лош номер. Беше си представяла капитанската каюта като разкошно обзаведено помещение със сатенени тапети — като палатка на шейх. С ракли, препълнени със съкровища, плячкосани от английски военни кораби.

Вместо това видя оскъдно обзаведена, много чиста каюта с нисък таван, която очевидно беше обитавана от мъж. Голямата койка вдясно беше здраво закрепена за стената и пода и покрита с дневна завивка на сини и бели квадрати. Зад койката се виждаше малък шкаф с леген и кана за миене.

Отляво имаше средно голям сандък, а в средата на каютата стоеше голяма дъбова маса. Ала онова, което привлече вниманието й, беше стената от прозорци, през които се виждаше тъмното, тайнствено море. То прикова погледа й като с магнит и тя не беше в състояние да се откъсне от гледката.

— Прекрасно е — прошепна задъхано.

— Често и аз реагирам така — призна Морган, който бе останал на прага.

— Нима не сте свикнали?

— Никога няма да свикна.

Тя хвърли поглед през рамо и видя, че той се е втренчил в морето зад стъклата. Под светлината на лампата, която оставяше част от лицето му в сянка, и с разбърканите коси около обруленото от вятъра лице, той много приличаше на вълка, на който го бяха нарекли.

Според Серенити той бе най-забележителният мъж на света.

И крайно опасен за душевното й равновесие. Времето сякаш спря.

Той я гледаше с неприкрито желание. Тялото му беше напрегнато и той не смееше да се помръдне. Също като нея.

Целуни ме.

Серенити усети как при тази мисъл лицето й пламна. По дяволите, той беше неустоим! Точно този тип мъж, за който беше мечтала в самотните си нощи. Сестрите и приятелките й си представяха точно такива мъже, когато си говореха за обожатели и какви качества трябва да притежават.

Каква глупава мисъл.

Той беше морски човек. Мъж, който без съмнение щеше да живее и да умре на своя кораб, докато тя бе само безличната дъщеря на вестникар. С нищо незабележителна стара мома.

Нямаше право да таи такива мисли. Морган се покашля, отиде до сандъка и извади риза и кърпа.

— Боя се, че на борда нямаме женски дрехи. Ще се задоволите с това, докато намеря нещо подходящо.

Стресната и обидена от категоричното отблъскване, Серенити пое нещата от ръцете му. Преди миг бе толкова сигурна, че той ще я целуне. Погледът му бе станал същият като на Чарли Симс, когато започнеше да я опипва.