Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 34

— Моят Морски вълк — повтори тихичко тя и се запита дали някой ден някоя жена ще успее да го спечели за себе си.

В корема й пърхаха пеперуди.

Виеше й се свят, чувстваше се малко замаяна. Господи, какво невероятно чувство! Напълно ново за нея.

Докато мислите й бяха заети с тайнствения капитан Дрейк, тя се изми основно с хладката вода от каната. Макар че водата охлади бузите й, продължи да усеща топлото мъжко докосване и миризмата на бурно море. Истинска, неподправена миризма. Див аромат. Замайваща смес.

Това ли е усещала Частити в тъмните нощи, когато се измъкваше от къщи, за да се среща със Стивън? Нищо чудно, че бе избягала с него. Серенити нито за миг не се усъмни, че и тя ще последва Морган до края на света, ако той благоволи да поиска това от нея.

Чу гласа му от другата страна на вратата да дава заповеди на моряците и по тялото й отново се разля топлина. Какъв мъж!

Силен, горд…

От друга страна обаче, арогантен и властен. Но кой беше безгрешен?

Серенити въздъхна, свали ризата на брат си и я замени с Моргановата. Белият лен помилва кожата й и изпрати сладки тръпки към слабините. Ризата излъчваше неговия аромат. Нефалшифициран, див… Едва потисна порива да зарови носле в меката материя.

На вратата се почука и тя се стресна.

— Мис Джеймс? — прозвуча страховит глас. — Капитанът нареди да ви донеса няколко… — Гласът заглъхна и в продължение на няколко секунди не се чу нищо. Серенити изненадано вдигна вежди.

— Да ви донеса някои дамски неща — завърши бързо гласът, сякаш му беше неловко.

Серенити отвори вратата и застана лице в лице с младия мъж, който този следобед бе стоял пред печатницата. Сега изглеждаше несигурен и объркан и едва крепеше в ръце куп дрехи.

— Наричат ме Кит, мадам — представи се той и я погледна за мит със светлосините си очи, преди отново да сведе поглед. — Барни и капитанът ми възложиха да се погрижа за вас и да изпълнявам всичките ви желания. Така че… ако имате нужда от нещо…

— Благодаря — кимна с усмивка Серенити.

Момъкът й подаде вързопа дрехи.

— Тези са от капитан Дъдли. Били за съпругата му, но нашият капитан му се скара и заяви, че в сегашното си положение вие имате повече нужда от тях.

Кой е този капитан Дъдли?

— Дъдли? — попита Серенити и вдигна вежди.

— Ами да, Джейк Дъдли. Човекът, който ви доведе на борда.

— Аха. Помня го, и то доста добре.

Кит отново сведе глава и кимна.

— Да, това е естествено.

Беше готов да се оттегли, когато Серенити го спря с леко докосване по ръката.

— Кой е Джейк Дъдли, Кит? — попита тя, докато си припомняше разговора с Морган. Не беше съвсем сигурна, но не можеше да си представи, че Морган Дрейк разрешава на много хора подобна свобода в избора на думите. — Вероятно е бил от екипажа… или е личен приятел на капитана?

Момъкът явно се уплаши от въпроса. Цветът се отдръпна от бузите му.

— Не е моя работа да говоря за тези неща, мис Джеймс.

С тези тайнствени думи Кит побърза да се оттегли. Серенити замислено задъвка долната си устна, докато заключваше вратата. Прекоси с две крачки малкото помещение и хвърли вързопа, на леглото. Тайна значи? Тези хора явно не знаеха, че тя умира за тайни. Ще разпита целия екипаж, ако се наложи, и ще узнае всички подробности. С кого ли да започне?