Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 35

Със сигурност не с Морган. Той беше твърде хитър и предпазлив. А самият Джейк й вдъхваше страх.

Значи…

Явно ще мине повечко време, но тя беше сигурна, че ще намери някой от екипажа, който обича да говори. Човек, който след няколко целенасочени въпроса ще експлодира като буре с барут. Утре сутринта ще тръгне да го търси.

Когато отвори вързопа, донесен от Кит, тя установи с почуда, че вътре има добродетелна рокля на розови и бели ивици и няколко неща, които я накараха да се изчерви също като него. Нищо чудно, че момчето беше толкова смутено. Само си представете — да носи на непозната жена корсет и кюлоти! Велики боже!

Серенити се приготви да облече копринената долна риза, но изведнъж спря. Истината беше, че не й се искаше да свали ризата на Морган. Незнайно по каква причина тази риза й бе влязла под кожата. Вдъхваше й чувството, че той я държи, че я закриля.

Какво толкова? Ще спи с нея. Ще я усеща до сутринта.

След като окачи грижливо розовата рокля и прибра бельото, тя се разположи удобно в койката на Морган. Затрепери с цялото си тяло и скри ръце под топлата завивка. Дори само представата, че скандално известният пиратски капитан почива всяка нощ в тази постеля, след като е прекарал деня в лов на лоши британци…

Това беше мястото, където той се оттегляше, за да се отпусне и да размисли.

— О, не — прошепна нещастно Серенити. Внезапно бе осъзнала, че тя се е натрапила в живота му. За каква ли я мисли? Тази каюта беше като работната стая на баща й. Морган със сигурност гледаше на нея като на свое убежище — на своя лична сфера, недостъпна за чужди хора.

А сега трябваше да я предостави на нея. Къде ли ще спи тази нощ?

Не е редно да заеме капитанската каюта. Не и за цялото пътуване, независимо колко ще трае. Трябва да намерят друго решение. Тя се сгуши под завивката, вдъхна отново аромата му и въздъхна. Сърцето й биеше ускорено.

Ако се откажеш от тази койка, никога вече няма да се чувстваш толкова близо до него — прошепна й вътрешният глас.

Да, но ще запазя самоуважението си — възрази тя. Ама че глупост! Откога самоуважението се усеща толкова приятно като тази койка?

Серенити избухна в тих смях.

Ти си неморална, лекомислена жена, Серенити Джеймс, и ще освободиш леглото на капитан Дрейк в името на почтеността и добродетелта си.

Е, добре, ти спечели. Утре ще му кажа, че вече няма да спя в каютата му.

Но тази нощ щеше да й се наслади докрай.

— Изглеждаш ми малко блед около носа, Морган.

Капитанът поклати глава и разтърка уморените си очи.

— Ти никога ли не вдигаш шум, когато стъпваш, Джейк?

— Тази нощ целият кораб скърца адски и си помислих, че ще ми трябва звънец на глезена, за да забележиш приближаването ми.

Морган се изсмя тихо и даде знак на Джейк да седне насреща му. В корабната кухня беше тъмно, въглищата в печката отдавна бяха догорели. Една единствена свещ, скрита под стъклен фенер, осветяваше тясното помещение. Морган нямаше представа откога седи тук долу. Май от цяла вечност.