Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 30

И то без никакви усилия от нейна страна!

Даже в този момент, когато беше мръсна и измачкана и приличаше на полуудавено кученце, Серенити излъчваше нещо, което събуди една определена част от анатомията му и накара цялото му тяло да закопнее за нея.

Велики боже, защо такива неща му се случваха точно когато нямаше нужда от тях? Защо трябваше точно сега на пътя му да се изпречи най-изкусителната жена на света?

Точно сега не биваше да допусне нищо — и никой — да отклонява вниманието му. Точно сега не биваше…

Морган вдигна глава към Серенити и въздъхна. Тя седеше със сведен поглед и разтриваше треперещите си ръце. Изглеждаше толкова уплашена, толкова крехка…

Освен това беше ужасно мърлява.

Лицето й беше натрито със сажди, но иначе си беше красива жена с буден ум и куп други забележителни качества. Това го привличаше към нея по-силно, отколкото към зашеметяващите красавици от обществото.

Морган стисна зъби. Сигурно беше направил нещо ужасно. Очевидно беше извършил тежък, отвратителен грях, щом съдбата го наказваше по този начин.

Точно така. Затова внимавай от днес нататък да не грешиш — заповяда си той и се опита да отмести поглед от съвършено оформените устни на Серенити. Напразно.

Тя беше почтена жена, не пристанищна проститутка. Може би беше унищожил доброто й име, но поне можеше да я върне на баща и недокосната, каквато беше дошла на кораба му.

— Струва ми се странно, мис Джеймс, че не искате от мен да ви върна вкъщи — отбеляза тихо той, забелязал примиреното й изражение.

— Ако имах надежда, че ще ме освободите, капитане, щях да го направя. Но и Джейк, и вие ми дадохте да разбера, че нямам думата.

— Винаги ли сте толкова сговорчива? — Морган не можа да се удържи и зададе този въпрос, защото си припомни как се бе държала при първата им среща.

— Рядко.

Отговорът прозвуча съвсем честно и Морган избухна в смях. Въпреки това трябваше да я накара да разбере каква опасност представлява за него. Не, не само за него, а за всички.

— Добре тогава, мис Джеймс, позволете да ви припомня, че се намирате на кораб, пълен с мъже. Груби, сурови мъже, които ще прекарат няколко седмици в морето. Мъже, които не са свикнали с компанията на почтени жени.

Серенити въздъхна тежко.

— Мисля, че ситуацията е точно като онази, която покойната ми майка наричаше „идеална предпоставка за пълната катастрофа“.

— Абсолютно правилно.

Серенити кимна и му показа, че е разбрала. В погледа й светеха смелост и неустрашимост. Единственият знак за нервността й беше, че задъвка долната си устна.

— Това ме води към следващата точка, която трябва да изясним, мис Джеймс. Вярно е, че съм готов да поверя живота си в ръцете на екипажа, но вашият живот е нещо друго. Много от хората ми са били карибски пирати, преди да дойдат при мен, и макар че не съм имал проблеми с тях, не знам как ще реагират на присъствието ви.

— По-добрата част от смелостта се нарича предпазливост.

— Моля ви, спестете ми тези бабешки мъдрости.

Серенити стисна устни, сякаш се бе приготвила да каже още няколко поговорки. Морган не беше съвсем сигурен, но заподозря, че много й се иска да кръстоса сабя с него.