Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 3

Барни се разсмя дрезгаво.

— Само ги вижте, капитане! Накрая вдигнаха белия флаг.

— Точно така, но като гледам английския капитан, не са го взели от неговия сандък — обади се Кит.

Забележката на лоцмана развесели Морган. За младеж, който току-що бе започнал да се бръсне, Кит беше видял достатъчно война и кръв.

И изцапани английски панталони.

— Доведете ги на борда, момчета — извика Барни към моряците, които свързваха двата кораба с дъски. — Да си върнем американските богатства от крадливите англичани!

Само след няколко минути екипажът раздели американците от англичаните и ги прехвърли на борда на „Отмъстителя“. Хората му бяха свикнали с подобни акции и Морган знаеше, че много скоро ще намерят всички скрити на кораба американски стоки. Щом си ги приберат, ще потеглят обратно към дома. Към заслужената свобода.

Барни направляваше с викове двама моряци, които с усилие влачеха огромен сандък с американски подправки по клатещите се дъски. Морган неволно се усмихна — старият беше непоправим! Барни беше на шейсет и две години и приличаше на парче дърво, прекарало години в морето. Дребен на ръст, с гол череп, той криеше умело факта, че е един от най-добрите лоцмани, плавали някога по седемте морета.

— Капитане! — извика един от моряците, който бе помогнал на другарите си да прехвърлят сандъка на палубата. — Според мен е твърде тежък за подправки.

Любопитен, Морган извади от колана си дълга кама и отвори ключалката на сандъка. Разрови се в накъсана хартия и напипа нещо твърдо и гладко. Хвана го здраво и извади буца чисто злато.

Избухна в смях. Нищо чудно, че британците бяха рискували живота си. Знаеше, че трябва да даде част от плячката на новото американско правителство, но с останалото злато щеше да ощастливи екипажа си.

— Какво ще правим с „Моли Дон“, капитане? — попита Барни, щом довлякоха на борда и последния сандък.

Морган огледа ужасените лица на британците и се замисли какво да отговори. Никой не беше сериозно ранен, корабът му също беше в добро състояние — с изключение на две-три счупени реи и няколко цепнатини в стените. А плячката им се състоеше от чисто злато. Добре, ще прояви милост.

— Смъкнете кливера и бизановото платно — заповяда с усмивка той. — Така ще имат с какво да се занимават и няма да им хрумне да ни подгонят.

— Не! — извика прегракнало английският капитан. — Така ще станем плячка на пирати.

Морган гневно събра вежди и огледа англичанина с презрение.

— Е, тогава ще ми бъдете благодарен. Моят опит показва, че пиратите се отнасят със заложниците си много по-милостиво, отколкото английските капитани с нещастните американски матроси.

Кит избухна в смях.

— Какво ще кажете, капитане — няма ли да бъде отличен стюард на някой пиратски капитан?

Барни потупа момъка по гърба.

— Според мен е по-подходящ да търка палубата. С тези тлъсти пръстчета и дебелия задник ще се справи само за минути.

Морган поклати глава. Не позволяваше такива шеги.

— Вдигнете платната и поемете курс към родината — заповяда рязко. — Убеден съм, че нашите гости горят от желание отново да усетят твърда земя под краката си.