Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 2

Скоро щеше да узнае.

Отново отекна гръм. Морган едва успя да се наведе, когато покрай него профуча едно гюлле и падна във водата, без да нанесе някакви вреди. Капитанът стисна здраво зъби и се изправи. Малко по-надясно, и сега щеше да търси главата си в разбунените вълни.

— Капитански дял от плячката за онзи от вас, който свали главната мачка! — изрева Морган, обърнат към канонирите. Играта започваше да му досажда и беше време да я приключат.

Осемте оръдия на главната палуба се изтеглиха напред. Веднага заредиха още четири. Морган усещаше под краката си треперенето на палубата, докато теглеха оръдията. Чу се съскането на фитилите, преди оръдията да стрелят почти едновременно.

След като дванайсетте оръдия се отдръпнаха, помощник-канонирите обляха дулата със студена вода, за да ги охладят и отново да заредят.

Морган се усмихна доволно. Хармоничните движения на топчиите винаги му доставяха удоволствие.

Как обичаше морските битки! До най-малките им подробности.

Докато шумът от битката гърмеше в ушите му, той наблюдаваше подготвянето на новия залп.

Само след няколко секунди шум от чупещо се дърво процепи въздуха. Такелажът на „Моли Дон“ се залюля застрашително и рухна. Главната мачта падна в океана и навсякъде се разплиска вода. Екипажът нададе победен рев.

Разяждащ дъх на сяра го задави. Часове наред бяха преследвали английската фрегата и най-сетне ловът бе приключил. Последният залп на „Отмъстителя“ бе направил плячката неспособна да се бие.

— Обръщайте, мистър Питкърн — нареди Морган и се обърна за миг към първия подофицер. — „Моли Дон“ се накланя надясно.

— Тъй вярно, капитане — отвърна Барни Питкърн и завъртя кормилото. „Отмъстителят“ описа елегантна дъга и след минута вече лежеше с широката страна към „Моли Дон“.

— Пригответе се за отбрана! — изрева Морган към дванайсетте стрелци, заели позиции в такелажа. Това беше неговата предпазна мярка срещу изненадите, които можеха да се очакват от борда на английската фрегата. — Ще стреляте само по моя заповед.

В отговор на думите му дванадесетте устремиха погледи към неприятелския кораб.

Беше време да си сложи маската.

Шестнайсет души излязоха на главната палуба, въоръжени със саби и пистолети, готови да преминат на борда на победената фрегата. Абордажни куки изсъскаха заплашително и се забиха в дебелите дъбови стени на „Моли Дон“, за да притеглят тромаво клатещия се кораб към победителя.

Никой от английските матроси не си беше направил труда да се въоръжи и това го изненада. Защо постъпваха така, след като само допреди минута се съпротивляваха ожесточено?

Сега обаче англичаните го зяпаха с такъв ужас, сякаш имаха пред себе си призрак. Даже капитанът, облечен в тъмносиния жакет, белите панталони и напудрената перука на кралския военен флот, само отваряше и затваряше уста като риба, изхвърлена на сушата.

Когато се доближиха достатъчно, за да видят ужасените лица, Морган веднага различи английските моряци от американците, доведени на кораба със сила. В очите на американските матроси светеше облекчение, докато британците трепереха от страх пред отмъстителя.