Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 21

— Какво съм ви изпратил? — попита невярващо Дъглас. — По-точно — кого?

Серенити зяпна смаяно и несигурно премести поглед от единия към другия. Най-сетне Морган проумя, че Серенити няма представа кой е той в действителност и с мъка потисна възгласа на облекчение.

— Наистина ли не познавате този човек? — попита тихо тя.

Дъглас вдигна вежди.

— А трябва ли?

— Наистина ли не сте го изпратили в печатницата като изненада за рождения ми ден?

Дъглас поклати глава.

— Не.

Серенити сложи ръка на устата си и направи крачка назад.

— Велики боже… — прошепна тя и на бледото й лице се изписа ужас.

Морган изкриви устни в усмивка. Слава богу, всичко е било само случайност. Малко странна, но случайност. Тогава Дъглас избухна в смях.

— Това сигурно беше поредната ви коварна игричка, мис Серенити! Друг път ме предупреждавайте, моля. Вече съм твърде стар, за да участвам в номерата ви. — Протегна ръка на Морган и се представи: — Дъглас Адамс.

Морган едва не се изсмя. Значи това беше човекът, за когото беше говорила Серенити. За когото беше предположила, че… А после той предположи, че…

Ама че история! Невероятна история! Значи опасенията му са били напълно безпочвени. Барни ще има да се забавлява. Не, по-добре да не му казва. По-добре да го запази за себе си. Колкото по-малко знае Барни, толкова по-спокойни ще се чувстват всички.

Морган улови протегнатата ръка на Дъглас и я стисна сърдечно.

— Много се радвам да се запозная с вас, мистър Адамс. — Дъглас се обърна отново към Серенити.

— Исках само да ви кажа, че Ани не се чувства добре и смятам да я отведа вкъщи. Но преди да се сбогувам, държах да ви пожелая прекрасен рожден ден.

Най-сетне Серенити устреми поглед към Морган и за момент пребледня така силно, че той се уплаши да не припадне.

— Сигурно ме смятате за пълна глупачка.

Историята беше повече от забавна. Не можеше да не признае, че се забавлява. И в същото време — не тя, а той с глупавото си предположение беше предизвикал това смешно недоразумение.

— В никакъв случай. По-скоро смятам, че и двамата се държахме детински.

Серенити избухна в смях. Какъв прекрасен звук — дълбок и гърлен. Каква разлика с изкуственото кискане на другите жени, които познаваше.

— Какво всъщност става тук? — попита объркано Хонър. — Боя се, че не разбирам нищо…

Серенити се обърна към сестра си.

— Очевидно господинът е дошъл в печатницата със съвсем други намерения. Но изглеждаше досущ като моя герой и аз веднага повярвах, че Дъглас ми го е изпратил като изненада за рождения ден.

Дъглас се присъедини към смеха й.

— Идеята е чудесна. Как не ми хрумна по-рано…

Сега беше ред на Морган да се почувства като глупак. През цялото време беше готов да я заплашва и да й забранява да говори — дори да я отвлече, а сега стана ясно, че всичко е било само каприз на съдбата.

— Моля да ме извините, че смутих празника ви — изрече тържествено той и направи галантен поклон. — По всичко личи, че и двамата сме направили грешни заключения.