Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 19
Кинли Макгрегър
Отне му няколко часа, докато открие дома й. Сега трябваше да я намери бързо и да говори с нея.
Погледът му мина през две млади жени, застанали пред вратата към верандата. Веднага си спомни малката блондинка с разкошни извивки, която видя в печатницата. Момичето, което стоеше до нея, също му се стори познато.
Прозрението го улучи като удар с боздуган.
Приближи се още малко и най-сетне позна Серенити Джеймс.
Господи, каква промяна! Грозната черна рокля бе изчезнала, за да отстъпи място на модерна розова бална роба. Макар да не притежаваше разкошната закръгленост на сестра си, лицето й излъчваше нещо, което я правеше особена, напълно различна от всички други жени в залата.
Кестенявата коса беше вдигната в проста фризура, която будеше у истинския мъж желание да я развали — и той не се съмняваше, че ще усети меките къдрици като сатен върху кожата си.
Грозните очила ги нямаше и очите й го омагьосваха. В дълбините им святкаха огън и интелигентност. И нещо в тях изпрати горещ лъч право в слабините му.
Морган се скова. Какво, по дяволите, ставаше с него?
Тя изобщо не беше неговият тип. Замайващо красивата, апетитна сестра би трябвало да привлече вниманието му. Но у Серенити имаше нещо, което го влудяваше. Кой й бе дал това име — „спокойствие“? То беше абсурдно!
Морган се запъти бавно към двете млади дами. Серенити го следеше е недоверчива усмивка. Едната й вежда се вдигна въпросително и тя заприлича на елфа, замислила някоя пакост.
— Но, сър, не си спомням да съм написала името ви в списъка с гостите. Ще бъдете ли така добър да ми го кажете?
— А как ще ме наречете, ако не ви го кажа?
— Морския вълк.
Стомахът му се сгърчи.
— Трябва да поговорим.
— Върви, Серенити — прошепна задъхано Хонър, но сестра й я изгледа несигурно.
— Нали знаеш, че нямам компаньонка — прошепна в ухото й.
— Напротив, имаш!
Серенити я погледна неразбиращо. През това време Морган наблюдаваше внимателно двете сестри. В очите на Хонър святкаше такава решителност, че даже цялата армия на Вашингтон не би могла да я отклони от намерението й да присъства на срещата им.
Защо? Наистина беше странно, че помощта идваше от толкова неочаквано място. Какво искаше да постигне Хонър?
— Мисля, че библиотеката е празна — каза русото момиче и хвана ръката на сестра си. — Желаете ли да ни последвате, мистър…?
Морган не каза нищо.
Серенити и Хонър си размениха подигравателни погледи и той се запита каква игра играят двете хлапачки. Ами ако това беше капан? Напълно възможно. Познаваше тези уловки и се беше научил да се пази.
Той се огледа с изострени сетива и готовност да реагира, но отникъде не дебнеше опасност. Кимна и последва двете момичета през тълпата гости. Слава богу, вниманието на дамите и господата вече не беше насочено изцяло към него. Сега се опитваха да отгатнат какво иска от Серенити.
Сега, когато вече знаеше, че Серенити Джеймс е открила самоличността му, трябваше да промени плана си.
