Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 20

Как, за бога, да накара тази ужасна бъбрица да си затвори устата завинаги?

Най-добре я окачете на слънце да изсъхне, капитане. Чайките ще се нахранят с вътрешностите й.

Барни със сигурност щеше да му отговори с тези думи. И той беше склонен да се съгласи със стария си лоцман. Хонър ги отведе в библиотеката, разположена от другата страна на балната зала, и грижливо затвори високата резбована врата. Когато Серенити мина покрай него, Морган усети, че се е изкъпала и мирише ненатрапчиво на рози.

Розовата рокля шумолеше тихо при всяка крачка. Серенити стигна до средата на помещението и спря. Лекото потръпване на ръцете й и фактът, че не се е разбъбрила, му дадоха да разбере, че срещата им я прави нервна.

Значи се страхува от него? Много добре. Може би трябва малко да засили страха й, за да й затвори устата. Поне временно.

Сестра й прекоси помещението и застана до нея. Двете жени зачакаха, но той мълчеше съзнателно. Искаше да увеличи напрежението. Да очакват с нетърпение какво има да им каже — тогава ще го изслушат с повече внимание.

— Мис Джеймс… — започна той, когато мълчанието стана застрашително.

— Да — отговориха двете едновременно. Хонър се изчерви и стана още по-красива. — Простете — прошепна тя и хвана ръката на сестра си. — Знам, че се обърнахте към Серенити.

— Продължавайте. Забравете, че съм тук.

Морган се покашля и си пожела някак да я отпрати. Напълно достатъчно беше едната мис Джеймс да знае кой е той. А две жени да знаят тайната му беше прекалено.

— Искам да се върнем на разговора ни в печатницата. Трябва да ми кажете името на човека, който ви е разказал историята на Морския вълк. Освен това искам да зная имената на всички хора, които знаят информацията, получена от вас.

— Кой е Морския вълк… — изрекоха двете сестри едновременно, обърнаха глави и се спогледаха изненадано.

Внезапно Морган бе обзет от съмнения. Тези две жени или бяха превъзходни артистки, или объркването, което изразяваха високо вдигнатите им вежди, беше истинско.

— Но, сър, аз нямам представа кой е той — отговори Серенити, пусна ръката на сестра си и направи крачка към него. — Написах статията, за да подкрепя усилията на Морския вълк. Ако знаех името му, непременно щях да го намеря, за да разбера що за човек е, да узная неговата гледна точка. За мен щеше да е чест да взема интервю от такъв човек.

— Всички щяха да й завиждат — подкрепи я Хонър.

За пореден път, откакто бе срещнал Серенити, Морган изпита объркване и несигурност. Дали пък не е било само случайност?

Със сигурност не.

Какъв избор имаше?

Внезапно вратата на библиотеката се отвори с трясък. В помещението влезе възрастен господин, но като видя Морган, спря изненадано.

— Извинете, ако съм ви попречил…

— О, Дъглас, не — прекъсна го Серенити и се запъти към него с протегната ръка. — Толкова се радвам, че сте тук. Цяла вечер очаквам удобен случай да говоря с вас.

Морган проследи как тя улови ръката на Дъглас и го поведе към него. Погледна го, усмихна му се и се обърна отново към Дъглас.

— Нямам думи да изразя колко ми е приятно, че ми изпратихте този човек в редакцията днес следобед. Това е най-голямата изненада, която съм преживявала. Преди малко бях готова да повярвам, че е истински, но сега знам…