Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 22

— Бих се осмелила да кажа, че при Серенити това се случва често — намеси се малко нетактично сестра й.

Морган сложи ръкавиците си и отново се поклони.

— Позволете да ви пожелая хубав рожден ден, мис Джеймс. Няма да отнемам повече от времето ви.

Тайнственият гост напусна библиотеката и ги остави сами. Серенити не беше в състояние да откъсне поглед от вратата. Той си бе отишъл.

Обзе я странно усещане. Нещо дълбоко в нея й нашепваше, че току-що е предизвикала съдбата.

— И аз ще тръгвам — рече Дъглас и последва Морган.

Серенити не се помръдна, не каза нищо. Сърцето й биеше все по-силно. Нейният пират си бе отишъл и тя знаеше, че няма да го види никога вече. Нито да научи името му.

Но какво значение имаше това? Между тях не можеше да има нищо. Красиви мъже като него не даряваха с вниманието си жени като нея. Красиви мъже като него търсеха компанията на красиви девойки като Хонър и Хедър.

— Каква странна история — заговори възбудено Хонър и прекъсна мислите на сестра си. — Кой би помислил, че такъв мъж е дошъл при теб, за да му кажеш кой ти е дал информация за статията. Какво ли го е накарало да издири къде живеем и да дойде тук точно на рождения ти ден?

— Какво? — попита стреснато Серенити. Сестра й беше задала най-точния въпрос. Мислите й се завъртяха без посока.

— Исках да кажа, кой би помислил, че такъв мъж…

— Да, кой…

Хонър отстъпи крачка назад.

— Серенити, в очите ти пак се появи онзи израз.

— Кой? — попита предизвикателно Серенити и сложи ръце на хълбоците си.

— Нали знаеш как го наричам? „Мислиш за нещо, за което не бива да мислиш.“

Серенити се отпусна и дори се усмихна леко. После вдигна пръст към брадичката си и се замисли.

— Кажи ми, Хонър, защо, според теб, мъж като него ще преследва жена като мен?

— За да разбере кой ти е дал информация за статията.

— Да, но защо иска да разбере?

— Може би защото иска да се запознае с Морския вълк?

— Или защото самият той е Морския вълк.

3

— Кой бил той? — прошепна Хонър с широко отворени очи.

— Не виждаш ли връзката? — попита възбудено Серенити. Изведнъж бе осъзнала дълбокото значение на случилото се днес. — Това е единственото смислено обяснение. Днес следобед в печатницата беше толкова ядосан, толкова обвинителен… смяташе, че го познавам. Да, да, той е Морския вълк! Затова го е страх, че ще издам самоличността му.

Хонър изкриви лице в подигравателна гримаса.

— Пак вадиш прибързани заключения, Серенити.

— О, не — отвърна убедено сестра й. — Този път не. Знам, че съм права.

— Каза го и преди, когато беше убедена, че месарят е съучастник на френския шпионин и възнамерява да открадне тайните планове на новото ни правителство…

— Това няма нищо общо.

— А какво ще кажеш за теорията ти, че вдовицата Пенингтън краде колетите? Или че свещарят мистър Филипс е нает от британското правителство, за да…

— Добре, добре, Хонър — прекъсна я гневно Серенити. — Изясни становището си. Разбрах те.

Хонър сложи ръка на рамото й и нежно я притисна.

— Не искам да съм груба, сестричке, но господ те е надарил с невероятна фантазия. Знаеш, че съм ти дълбоко благодарна за прекрасните истории, които измисляш. Просто искам да не забравяш, че животът никога не е така невероятен като историите ти. Подобни фантастични неща не се случват с нормални хора като нас.