Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 23

Серенити не й повярва. Знаеше, беше уверена, че невероятни неща се случват и с хора, които живеят съвсем обикновен живот. Нали и Мойсей е бил най-обикновен овчар, когато Господ му е заговорил. Давид е бил скромен пастир и въпреки това се е изправил срещу Голиат.

Да, необикновени неща се случват, повтори си упорито Серенити. Днес с нея се бе случило нещо необикновено.

Нейният пират може би е Морския вълк.

Не, поправи се безмълвно тя. Нейният пират е Морския вълк. И тя ще го докаже!

Часовете минаваха мъчително бавно. Серенити чакаше с нетърпение къщата да се опразни и да утихне. Досега не й беше правило впечатление, че баща й и брат й губят много време в празни приказки, преди да си легнат.

Стоеше в тъмната си спалня и чакаше. От време на време правеше по няколко крачки. Черните ботушки за езда почти не вдигаха шум върху чамовите дъски.

Преди един час се бе промъкнала в стаята на брат си, за да вземе дрехи от гардероба му, докато той седеше долу и обсъждаше с баща им последната си статия. Широкият черен панталон до коленете създаваше странни усещания по краката й. Освен това имаше чувството, че всеки момент ще се свлече по хълбоците й. Избра най-здравия си ешарп и го направи на колан. Можеше само да се надява, че ще издържи.

Тази нощ щеше да отиде на пристанището и да разпита докерите. Никой не биваше да заподозре, че е жена, иначе я заплашваше грозен скандал.

Клекна пред камината и натърка със сажди лицето, шията и ръцете си. Трябваше да се слее с мрака.

Докато чакаше, още веднъж премисли дали планът й е разумен.

Как да разбере къде се намира нейният тайнствен герой? Та тя не знаеше дори името на кораба му.

Но беше убедена, че знае достатъчно за кораба на Морския вълк и ще може да го отличи от другите. Извади от джоба си бележника, в който си записваше интересни факти, и отново прочете внимателно какво й бе разказал Джонатан за кораба, фрегата със сто оръдия, черна със златни украси, върхът на главната мачта извит като змийска глава.

Сигурно не беше трудно да открие такъв кораб. Знаеше, че днес в пристанището са влезли шест плавателни съда, но само два от тях бяха черни — единият с червени, другият със златни украси. Съдът със златна украса беше фрегата. Серенити се усмихна уверено.

Очакваше я интервю с Морския вълк! Ако го публикува, всички в града ще говорят за нея. И не само в града — в цялата колония!

Поне веднъж ще бъде като лейди Мери, като своя идол. Ще излезе спокойно срещу непознати опасности и ще проведе свое разследване.

Каквото и да се случи, тази нощ няма да се върне вкъщи, преди да е взела интервю от Морския вълк.

— О, смелост, не ме напускай! — помоли се тя и прибра бележника в джоба си.

Най-сетне мигът настъпи. Серенити видя под прага на стаята си трепкаща светлина, която бързо изчезна. Баща й бе минал по коридора на път към стаята си. Чу скърцането на бравата, отварянето и затварянето на вратата.