Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 25

Донър завъртя късия револвер, докато го насочи по средата между рижия и Сутро. Не каза нищо. Гледаше заинтригуван, със замислен поглед.

Далмас се наклони малко напред и усети напрежение в мускулите на стъпалата си.

Филипинецът, който лежеше на пода, простря ръка на дивана и ноктите му издраскаха кожената тапицерия.

— И това, Донър, ще го вземат мътните, съвсем не е всичко! Сутро беше приятел на Уолдън и е можел да се приближи достатъчно близко до него с пистолет в ръка и да стреля в главата му. Изстрел на пристроения етаж на „Килмарнок“ не би се чул долу, изстрел от трийсет и два калибров. И така, Сутро спокойно сложил пистолета в ръката на Уолдън и си заминал. Но съвсем забравил, че Уолдън е левак, а освен това не подозирал, че пистолетът може да бъде издирен. Когато това стана, а и тоя тип, когото бе подкупил, го разбра що за птица е, щом измъкнах каквото ми трябваше от момичето, именно той, Сутро, нае хора с автомати и ни притисна и тримата във вила в Палмс с намерението да ни затвори устите завинаги. Само че те, както и всички останали, не си свършиха много добре работата.

Донър кимна замислено, избра подходящо място в корема на Сутро и се прицели.

— Разкажи ни за всичко това, Джони — подкани го той полека. — Разкажи как си поумнял на стари годи ни…

Ненадейно рижият се размърда. Приведе се зад бюрото и в същия миг ръката му посегна към резервния пистолет. Изстрелът прокънтя иззад бюрото. Куршумът мина през дупката за краката и се заби със свистене в стената. Това произведе такъв трясък, сякаш, пробивайки ламперията, куршумът срещна метална плоскост.

Далмас светкавично вдигна колта и стреля два пъти към бюрото. Разхвърчаха се трески. Рижият извика и се изправи с пистолет в ръка. Донър се олюля. Пистолетът му се обади с два последователни изстрела. Рижият извика отново и от едната му буза шурна кръв. Смъкна се зад бюрото и повече не стана.

Донър взе да отстъпва назад, докато не се опря на стената. Сутро се изправи, сложи ръце на корема си и се опита да простене.

— Така, Джони. Сега е твой ред — рече Донър. После се закашля силно и се смъкна надолу с гръб, опрян на стената. Чу се характерният шум от търкането на дрехите в ламперията.

Той се наклони напред и изпусна пистолета. Опря ръце на пода и продължи да кашля. Лицето му взе да посинява.

Сутро бе застанал неподвижно, притиснал корема си с ръце, сгънати в лактите. Пръстите му бяха свити като нокти на хищна птица. Очите му гледаха безжизнено — очи на мъртвец. След малко коленете му се огънаха и той падна по гръб на пода. Донър продължи тихо да кашля.