Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 24

Донър бавно извърна глава и изгледа вързания за облегалката на стола мъж.

— Рикио — промълви той.

После стана и заобиколи бюрото. Сутро свали ръка от очите си и го проследи. Устните му трепереха.

Донър застана пред Рикио. Насочи ръка към лицето на момчето и блъсна главата му назад в облегалката на стола. Рикио изстена. Донър се ухили, надвесен над него.

— Остарявам. Как не се сетих по-рано! Ти си убил Уолдън, ти, копеле. Върнал си се и си му светил маслото. Забрави да споменеш тая подробност, миличък.

Рикио отвори уста и изхрачи кървава струя върху дланта и китката на Донър. По лицето му премина нервна тръпка. Отстъпи и се отдалечи, като държеше ръката си изпъната напред. Извади носна кърпа, внимателно се избърса и я пусна на пода.

— Дай ми пистолета си, Ноди — обърна се към рижия.

Сутро трепна и устата му се отвори. Гледаше като болен. Високият филипинец зареди празното си оръжие, сякаш бе забравил, че в него няма патрони. Ноди извади изпод дясната си мишница пистолет с къса цев и го подаде на Донър. Той го взе и се върна при Рикио. Насочи го в него.

— Рикио не е убил Уолдън — обади се Далмас. Филипинецът скочи бързо напред и го цапардоса с големия пистолет. Пистолетът удари Далмас по рамото и надолу по ръката му плъзна болезнена вълна. Той се претърколи настрана и светкавично извади колта. Филипинецът отново се засили да го удари, но този път не успя да го улучи.

Далмас скочи, отстъпи странично и фрасна с все сила филипинеца по лицето с цевта на колта. Онзи рухна, седна на пода и подбели очи. Бавно падна напред, като се вкопчи с две ръце в дивана.

Лицето на Донър остана безизразно като маска. Държеше късоцевния пистолет, без ръката му да трепне ни най-малко. По тънката му горна устна се бяха появили капчици пот.

— Рикио не е убил Уолдън — повтори Далмас. — Уолдън е убит с пистолет с изпилен номер, поставен след това в ръката му. Рикио не би извършил подобна глупост да стреля с изпилен пистолет.

Лицето на Сутро бе пребледняло като на мъртвец. Рижият бе станал от табуретката и стоеше прав, с провесена до бедрото дясна ръка.

— Разкажи ми всичко по-подробно — настоя Донър със спокоен глас.

— Следата с изпиления пистолет води към проститутка — Хелън Долтън или Берванд. Бил е неин. Каза ми, че преди време го дала в заложна къща. Не й повярвах. Приятелка е на Сутро, а той бе толкова разтревожен от посещението ми при нея, че реши да ми покаже пистолета си. Защо, мислиш, съветникът беше толкова притеснен, Донър, и откъде според теб е знаел, че вероятно ще посетя проститутката?

— Продължавай! — каза Донър и погледна към Сутро.

Далмас пристъпи миролюбиво към него и свали ръката си, стиснала колта.

— Ще ти кажа как и защо. Откакто започнах да работя за Уолдън, зад мен се закачи опашка — някакво непохватно говедо, студийно ченге. Забелязваш го от миля, толкова е едър. Беше подкупен, Донър. Убиецът на Уолдън го бе подкупил. Направил си е сметката, че студийното ченге има шансове да се добере до мен. Позволих му да направи точно това, подхвърлих му стръвта, за да разбера какво е намислил. Негов шеф беше съветникът. Сутро собственоръчно е убил Уолдън. Работа точно като за него — аматьорска — дръзко убийство. Дързостта всъщност го издаде — инсценираното самоубийство с изпилен пистолет, който според сметките на убиеца няма да бъде издирен, защото самият убиец не е знаел, че на повечето пистолети номерът е изписан и отвътре.