Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 23

— Наясно съм какво се е случило в апартамента на Дерек Уолдън, знам и за стрелбата на Кенмор. Ако съм предполагал, че Рикио иде стигне чак дотам, щях по-отрано да го спра. При сегашното положение мисля, че от мен зависи да се оправят нещата… Щом се споразумеем, Рикио ще отиде в полицията и ще направи самопризнания. А ето и цялата история: Рикио работеше при Уолдън по времето, когато в Холивуд се тълпяха да стават телохранители. Уолдън купуваше уиски от Аржентина, а доколкото ми е известно, и сега си го доставяше оттам и го внасяше сам. Никой не го закачаше. Под това удобно прикритие на Рикио се удал случай да прекара тайно и малко кокаин. Уолдън обаче го спипал. Не искал да стане скандал и просто му показал врата та. Рикио решил да се възползва, като се опитал да изнуди Уолдън, убеден, че оня няма да се справи с разпита на федералните, понеже не му е особено чиста работата. Уолдън обаче устоял по-дълго, отколкото било по вкуса на Рикио, това го влудило и решил да предприеме крути мерки. С шофьора ти сте се забъркали в играта и Рикио стрелял по вас.

Донър остави пиличката и се усмихна. Далмас сви рамене и погледна филипинеца, застанал между стената и дивана.

— Нямам вашата организация, Донър, но се ориентирам. Мисля, че легендата е добра и би могла да мине с малко съдействие от страна на полицията. Не отговаря обаче на фактите, каквито са — подчерта Далмас.

Донър повдигна вежди. Сутро започна да люлее нагоре-надолу носа на излъсканата си обувка.

— Например каква е ролята на мистър Сутро в тази история? — продължи Далмас.

— Приятел е на Уолдън — усмихна се Донор. — Уолдън му е споменал за неприятностите си, а Сутро знае, че Рикио работи при мен. Понеже е съветник, не е искал да каже на Уолдън всичко, което знае.

— Ще те светна какво му липсва на твоето съчинение, Донър — рече Далмас мрачно. — Липсва му страхът. Когато работех за Уолдън, той беше твърде много уплашен, за да ми помогне… А днес следобед някой е бил толкова уплашен от него, че го е застрелял.

Донър се наклони напред, присви очи и погледът му се вледени. Ръцете му отпред на бюрото се свиха в юмруци.

— Уолдън… мъртъв? — едва прошепна той. Далмас кимна.

— Застрелян е в дясното слепоочие… с трийсет и два калибров. Изглежда като самоубийство, но не е.

Сутро вдигна бързо ръка и закри лицето си. Рижият застана нащрек на табуретката в ъгъла.

— Искаш ли сега да чуеш истинската версия, Донър?… Да я наречем версия… Уолдън лично е бил замесен в контрабандата на наркотици и в никакъв случай не е бил сам. След отменянето на сухия режим е решил да се откаже. Бреговата охрана нямало да отделя вече толкова много време да следи дали на корабите се превозва алкохол и контрабандата с наркотици по крайбрежието нямало вече да носи лесна печалба. Освен това Уолдън се влюбил в момиче с хубави очи и животът му бил пълен. Затова ре шил да зареже наркотиците.

Донър облиза устните си и каза:

— Какви са тия наркотици?

Далмас го погледна.

— Не си и чувал за такова нещо, нали, Донър? По дяволите, та откъде накъде! Само лошите момче та си играят с подобни неща. Но на лошите не им допаднала идеята Уолдън да се оттегли ей така. Доста си пийваше и като нищо щял да изпее нещичко на приятелката си. Те искат той да се оттегли така, както им е угодно — посрещнат от дулото на пистолета, и постигнаха своето.