Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 27

Далмас се намести в стола си и се намръщи. Каткарт продължи:

— Това е шанс за всички ни. Никаква мръсотия по твоя път, никаква мръсотия пред администрацията. Ако не беше го направила, щеше да е удар под пояса за всички. Трябва да й се отпусне пенсия.

— „Еклипс филмс“ да се погрижи за това — предложи Далмас. — Когато отидох у Сутро, разбрах, че съм вързан от пресата. Бих могъл сам да го застрелям, ако не беше такъв мерзавец и ако не беше съветник.

— Не, хиляди пъти не, моето момче. Остави това на властта — изръмжа Каткарт. — Ето каква е ситуацията. Няма как да обявим, че Уолдън се е самоубил. Изпиленият пистолет излиза против тази версия и трябва да изчакаме аутопсията и доклада на експертите за оръжието. А парафиновата проба на ръката положително ще покаже, че изобщо не е стрелял с пистолета. От друга страна, уликите свеждат случая до Сутро, а това, което ще се разкрие, не бива да е особено болезнено. Прав ли съм?

Далмас взе цигара и я намачка с пръсти. Запали бавно и тръсна клечката кибрит, за да я изгаси.

— Уолдън не беше цвете за мирисане — каза той. — Историята с наркотиците ще вдигне ужасен шум, но какво пък. Ние сме с чисти ръце, като оставим настрана няколкото неясни момента.

— Да вървят по дяволите неясните моменти — рече Каткарт и се ухили. — Както гледам, с всичко ще се оправим. Твоят приятел Дени ще изчезне на бърза ръка, а ако оная мръсница Долтън ми падне в лапите, ще я пратя в Мендосино да си почине хубавичко! Ловко ще подхванем Донър, като излезе от болницата. Трябва да им дадем да се разберат на тези хищници, независимо кой точно го е направил, заради таксиметровия шофьор и капана, който ти устроиха. Но те няма да проговорят. Имат години напред и трябва да мислят за бъдещето си. Пък и таксиметровият шофьор не е толкова тежко ранен. Остава бандата с автоматите. — Каткарт се прозя.

— Положително са от Фриско. Тук рядко стрелят с автомати.

Далмас се отпусна в креслото.

— Няма ли да пийнем нещо, шефе? — попита уморено. Каткарт го погледна косо.

— Има само още нещо, което искам непременно да ти кажа — продължи той мрачно. — Че си разглобил пистолета, стига да не си съсипал пръстовите отпечатъци — хубаво. Че не ми спомена дори за това, дето си се заплел в тази бъркотия… Хайде, така ти е изнасяло. Но проклет да бъда, ако говори добре за теб, че си ни губил времето и си ни мамел със собствените ни карти.

Далмас се усмихна замислено.

— Абсолютно си прав, шефе — рече смирено. — Трябваше да се върши работа. Това е всичко, което имам да кажа.

Каткарт потърка енергично бузите си. Намръщената му гримаса се смени с усмивка. Наведе се напред, отвори чекмедже и извади бутилка уиски. Постави я на бюрото и натисна звънеца. Влезе огромен униформен мъжага.

— Хей, дребосък — изръмжа Каткарт, — дай назаем тирбушона, дето си го задигнал от бюрото ми.

Мъжагата изчезна и пак се появи.

— За какво да пием? — попита капитанът, когато останаха сами.

— За нищо, просто така — отвърна Далмас.