Читать «Дръзко убийство» онлайн - страница 22

Филипинецът спря в крачка и след грациозно фокусническо движение в ръката му се появи голям черен пистолет. Заби го в ребрата на Далмас и любезно каза:

— Налага се да те пребъркам, шефе. Чиста формалност.

Далмас застана мирно и разпери ръцете си встрани. Филипинецът измъкна колта и го пусна в джоба си. Потупа с ръка останалите джобове, отстъпи назад и сложи в кобура своето оръжие.

Далмас свали ръце, пусна шапката на земята и малкият пистолет, скрит досега от вътрешната й страна, заби дуло в корема на филипинеца. Той погледна надолу изумен и неловко се ухили.

— Само се пошегувах, хитрецо. Нали може! — каза Далмас, като взе колта си и го върна на предишното му място.

След това измъкна големия пистолет изпод мишницата на филипинеца. Избута магазина навън, извади патрона от патронника и върна оръжието на притежателя му.

— Пак си го дръж, за самочувствие. Ако стоиш пред мен, не е нужно шефът ти да знае, че това е единственото, за което би ти послужил.

Филипинецът облиза устните си. Далмас го провери за резервно оръжие и двамата продължиха по коридора. Стигнаха до открехнатата врата, филипинецът влезе пръв.

Стаята беше голяма, облицована с дървени летвички, наредени по диагонал на стените. Подът бе застлан с китайски килим, мебелите бяха доста и все от добро качество, вратите — уплътнени и явно шумоизолирани, прозорци липсваха. Високо на стената зад няколко позлатени решетки вграден вентилатор приглушено и приспивно мъркаше. В стаята чакаха четирима. Когато влязоха, никой не се обади.

Далмас седна на кожен диван и закова поглед в Рикио, голобрадото момче, което го бе извело от апартамента на Уолдън. Седеше завързан на стол с висока облегалка. Ръцете му бяха извити назад и стегнати в китките. Гледаше като обезумял, а лицето му бе цялото в кръв и подутини. Бяха го били с дръжката на пистолета. Рижият Ноди, който го придружаваше в „Килмарнок“, сега седеше на табуретка в ъгъла и пушеше.

Джон Сутро бавно се поклащаше напред-назад в червен кожен люлеещ се стол и съсредоточено гледаше в пода. Когато Далмас влезе, той не вдигна глава.

Четвъртият мъж седеше зад бюро, което никак не изглеждаше евтино. Имаше мека кестенява коса, сресана на път и пригладена назад, тънки устни и червеникавокафяви очи, в които светеха дръзки пламъчета. Той проследи, докато детективът седна, огледа се и заговори, като кимна към Рикио.

— Хлапакът е пипал с две леви ръце. Опитвахме се да му го обясним. Предполагам, не те разстройвам.

Далмас се изсмя безрадостно и рече:

— Добре, стига да сте успели, Донър. А другият? По него не виждам никакви следи.

— Към Ноди нямаме забележки. Изпълняваше нарежданията точно — поясни Донър с равен глас. После взе пиличка с дълга дръжка и започна да пили нокътя си. — С теб имаме да си поговорим за някои неща. Затова си сега тук. Като те гледам, май ще се споразумеем, ако, естествено, не прекалиш с номера, че си частно ченге.

Очите на Далмас се разтвориха широко.

— Слушам те, Донър.

Сутро вдигна поглед от килима и го впери в тила на Донър. Оня продължи с равен, безразличен глас: