Читать «Стен» онлайн - страница 85

Докато приближат кърмата, половината от взвода увиснаха безпомощно в пространството, изключени като „жертви“ от тактическия компютър.

Стен извъртя огромния прожектор на багажника с екипировката и го насочи. Тъкмо се канеше да се напъха точно под коремните отверстия и…

И пред очите му светна ярка светлина. Филтърът на Стен премина през всички оттенъци на черното и той зяпна в примигващото „ИЗВЪН СТРОЯ“ на конзолата на скафандъра.

До този път беше свикнал много пъти да „умира“. Между другото, за пръв път това му хареса. Не мислеше, че някой от „убитите“ ще може да възстанови всички дребни детайли, когато се върнат в района на казармата.

Ланцота си беше хванал доста едра риба за барбекю. Или вече доста дребна.

Ланцота беше с каменно лице и стоеше пред тях много спокоен.

Стен въздъхна облекчено и стрелна Грегър с око.

— По наръчника ли проведохте операцията, новобранец ротен командир?

— Тъй вярно, сержант.

— Направихте ли си труда да проверите електромагнитния обхват?

— Съвсем не, сержант.

— Ако бяхте го направили, щяхте да разберете, че противникът е пренастроил соларните си екрани в излъчватели. И ги е насочил право назад към обикновено незащитената кърма. Защо не проверихте, стажант ротен командир?

— Няма извинение, сър.

— Обмислихте ли алтернативна атака?

— Съвсем не, сержант.

— И защо не?

— Защото… защото така е препоръчано във фиша за атака на кораб клас „В“, сержант.

— А ако не бяхте го направили по наръчника, можехте да си създадете неприятности. Така ли е, новобранец ротен командир Грегър?

— Ъъ…

— ОТГОВОРЕТЕ НА ВЪПРОСА МИ!

Стен и останалите подкочиха около метър. За пръв път Ланцота си беше позволил да кресне.

— Съвсем не знам, сержант.

— Аз знам. Защото си мислиш, че докато я караш по книжката, си в безопасност. Не посмя да рискуваш скапаните си капитански ромбчета. И затова изби половин рота гвардейци. Прав ли съм?

Грегър не отвърна нищо.

— Свалете си такъмите, господинчо — каза Ланцота. И дръпна Гвардейската тренировъчна раница от комбинезона на Грегър. След което си тръгна.

Карудърс изтича пред строя.

— Марш за мамбо. Проверка на снаряжението в двайсет и един нула нула.

Никой не погледна към Грегър, докато маршируваха към бараката. Той остана дълго навън, самичък.

Когато Стен и останалите се върнаха от столовата, Грегър и принадлежностите му бяха изчезнали, сякаш изобщо не бяха съществували.

— Първи сержант! Докладвай!

— Сър! Обучаеми роти А, Б и В са преброени и са налице. Петдесет и три процента състав, шест процента в болница, двама изпратени за преглед.

Обучаемият началник-школа поздрави. Стен отдаде чест, извърна се към Ланцота и отново отдаде чест.

— Всички са преброени и налице, сержант!

— Сега е осемнайсет нула нула, стажант капитан. Вие трябва да поемете командването на своята рота и да я преведете в марш на скок до Шестнадесета учебна зона. Ще развърнете хората си в стандартен отбранителен периметър. Ще останете на позиция до смрачаване, което значи до деветнайсет и седемнайсет. Някакви въпроси?