Читать «Стен» онлайн - страница 86

— Съвсем не, сержант Ланцота!

— Поемете командването на ротата.

Стен отдаде чест и се обърна кръгом.

— РОТА…

— Взвод… ’вод… ’вод… — отекнаха взводните командири на Стен.

— Надяс-с — НО! Оръжия на ре-е… мък! Ходоом… марш… бегом… марш.

Дългата колона се заизвива в здрача. Стен леко подтичваше край строя. Вече се беше научил да върви, да марширува или да тича — с отворени очи, седемдесет процента нащрек — и в същото време да е напълно заспал. Ланцота беше преувеличил, когато им каза, че обучаемите могат да спят само около четири часа през нощта.

В началото може би наистина беше така. Но когато обучаемите започнаха да се спускат по стръмното нанадолнище към края на обучението си, скоростта ставаше все по-голяма. Сега отпаданията бяха много по-малко, но беше много по-лесно да се провалиш.

Ланцота беше обяснил това на Стен, когато му връчи ромбчетата на стажант ротен командир.

— През първите няколко месеца се опитвахме да ви скършим физически. Отървахме се от слабаците, от тези, които могат лесно да причинят нещастни случаи, и от симулантите. Сега ви извайваме. Ако ти или някой друг гвардеец допусне гаф по време на бойните учения, направо се превръщате в тор. Освен това в този цикъл все още имаме твърде много хора. Твърде много. Ако приемем условието (на което Стен лично не държеше особено) за процеса на подбор един на сто хиляди, то сега от три роти по сто души всяка сте сведени само до шестдесет и един души.

Твърде голям процент.

Не всеки отпадаше. Преобръщането на бойна кола причини смъртта на четирима, падания по време на планински учения убиха още двама, а пробитият скафандър осигури на още един от новобранците пищна полкова погребална церемония.

Ланцота смяташе, че е много впечатляващо един обучаем да бъде зачислен като редовен боец на полка преди да бъде погребан. Стен смяташе, че това е съвсем незначително, скапано утешение. Беше сигурен, че да си мъртъв е много продължително и досадно и че храната за червеите не се интересува от погребални церемонии.

Все едно.

Сега обаче напредваха от отдельонни, през взводни, до пълни ротни учения.

Стен се зачуди какви ли забавни изненади им е замислил Ланцота за тази вечер. След което отново си сложи тампоните на мозъка. Имаше нужда от почивка. Остави долната си челюст да се тръска, включи краката на автопилот и заспа.

Със затворени очи включи ушите си на сонар около билото на хълма. Четири минути двадесет и седем секунди. Всички звуци на нощни животни са се върнали към нормалното. Всички позиции в готовност. Не е зле.

Ланцота пропълзя до Стен и светна лампичката на планшета.

— Добре. Изтласкахте ги надолу много точно. Втори взвод е струпан твърде много. И смятам, че трябваше да поставиш командния си пост по-близо до фронтовата линия. Но… не е зле.

Стен се стегна. Ланцота беше твърде учтив. Знаеше със сигурност, че на това упражнение ще падат глави. Ланцота предложи:

— Твоята рота провежда помитаща офанзива в продължение на две местни денонощия. Понесли сте, чакай да видим, петдесет и шест… не, седемдесет и пет процента жертви. Тц, тц… Заповядали са ви да атакувате силно укрепена вражеска позиция… ето там!