Читать «Стен» онлайн - страница 84

На Стен му се дощя да си намери някакво много дълбоко, много добре укрепено укритие. Искаше му се да си повярва, че не разбира какво точно става.

— Аз, изглежда, може би на удостоявам някои от своите обучаеми с нужното внимание. Особено при издигането в звание. Изглежда, началството се чуди дали по този начин не потискам развитието на някои твърде способни бъдещи командири. Мда. Много интересно писмо.

Усмивката на Ланцота изчезна, заменена от искрена загриженост.

— А аз не бих искал да греша в службата си на Императора, нали така? Грегър!

Стен си помисли, че точно този момент е най-подходящият да се умре. Грегър изтича пред строя, удари токове и отдаде чест.

— Новобранец Грегър? Сега вие сте новобранец ротен командир.

Някой от последния ред каза: „Скапано!“ Много високо.

Ланцота явно бе решил временно да оглушее.

— Поемете командването на ротата, новобранец ротен командир Грегър. Разполагате с един час да подготвите частта за транспортиране и бойно учение.

Много бе възможно човек да си помисли, че някой има лош дъх, само като слуша хъхренето му по радиото. Засърбя го между плешките. Някой гений беше конструирал вакуумния щурмови костюм така, че боецът да го сърби там, където не може да се почеше. Стен си каза, че не го сърби, и продължи да слуша хъхренето на Грегър по командната вълна.

„Хайде — помисли си той. — Напрегни си малко мозъка.“

— Първи взв… тоест, едно-едно.

Стен включи микрофона си.

— Давай.

— Корабът е патрулен клас „В“. Това означава, че проникваме през двигателните тръби. Чух, че първият ми сержант потвърди. Те са страхотни.

Стен се отцепи от астероида, зад който се беше „скрил“ с взвода си, и се изнесе малко напред.

Старият корабен корпус, увиснал в мрака на два километра от тях, беше повече или по-малко нащърбен, така че да прилича на клас „В“, но…

Стен включи на командната вълна.

— Шест? Тук едно-едно. Моля осигуровка.

Грегър изпъшка и изключи от линията останалата част от ротата.

— Влизането през тръбите е атака по наръчника, сър.

— Разбира се, Стен. Точно затова…

— Не допускате ли, че ония, лошите, може също да са чели книжката? И да имат програма?

— НСВ, боец. Ти какво искаш? Някой шантав фронтален удар ли?

— По дяволите, Грегър! Пъхаме се в тръбите и предполагам, че някой ни чака отсреща. Ако можеш да ни пуснеш бараж, ще преведа взвода по фланга.

— Продължавай… едно.

Стен сви рамене. От опит глава не боли.

— Ще отворим черупката. Ще им съдерем обвивката и ще им пуснем вътрешното налягане да изтече. Това ще ги отхвърли и тогава можем да ги забучим на вилка.

Ново хъхрене. Стен се зачуди защо богатият баща на Грегър не е могъл да си позволи да му плати операцията.

— Престани, един. Дадох заповед.

Стен съзнателно не изключи радиото.

— Слушам, сър. Край.

Гласът на Карудърс изпука.

— Едно. Нарушаваш сигурността на връзката. Непоряд в кухнята.

Грегър прикри кикота във включения си микрофон.

— Тук е шест. По номера… Атака жабешки скок… маневриращ елемент… напред.

Стен погледна табулограмата и веднага престрои взвода.

Отвличащ лазерен огън над главата му от другите два взвода. Стен въведе произволна зигзаг програма във взводния компютър. Продължиха напред към корпуса на учебния звездолет.