Читать «Стен» онлайн - страница 83

Бялстред закова пети пред ефрейтора.

— Никога не сме карали кола, така ли?

— ТЪЙ ВЯРНО, ЕФРЕЙТОР!

— Защо не, обучаеми?

— Ние на Отремер не вярваме в тях, ефрейтор. Ние сме Амиш.

— Разбирам. — Холстед помисли малко и очевидно реши да не коментира нищо. — Марш в колата.

Бялстред непохватно се напъха в кабината.

— Ти нямаш никакви религиозни възражения против шофирането, нали? — попита Холстед.

— СЪВСЕМ НЕ, ЕФРЕЙТОР.

— Чудесно. Стартирай я, нагласи я на два метра височина и я прекарай по плаца. Завий и спри тук.

Пръстите на Бялстред зашаваха по лостовете, след което той здраво стисна контролния лост и рязко го дръпна надясно.

На Холстед му остана време само колкото да изкрещи „НЕЕЕ“, когато бойната кола се завъртя около оста си, буферът го халоса по главата, завъртя го и го събори от платформата на земята. Колата плавно се понесе напред. Радарът й имаше достатъчно обхват, за да засече изпълнените с обучаеми (но светкавично опразващи се) скамейки, и изрядно я поведе над тях, след което започна да я върти в правилни кръгове с диаметър петнадесет метра. Бялстред седеше вкаменен зад пулта.

Ланцота и Карудърс успяха някак си да скочат на втора кола и започнаха да маневрират зад безцелно кръжащото първо МПС. Ланцота леко скочи във войсковия отсек, пресегна се през рамото на Бялстред и изключи двигателя. Колата кацна на плаца. Ланцота измъкна Бялстред за яката от нея.

— В момента — заяви Ланцота — никак не те обичам, обучаеми. Ти приведе един от моите кадри в безсъзнание, а това е МНОГО ЛОШО. Сигурен съм, че ще поискаш да зарадваш ефрейтор Холстед, когато се съвземе, нали?

Бялстред кимна.

— В противен случай той би могъл да те убие, обучаеми. И тогава ще ми се наложи да пиша рапорт защо го е направил. Така че съм сигурен, че изгаряш от желание да направиш на бедния ефрейтор една малка услуга, нали така?

Бялстред отново закима.

— Виждаш ли онзи връх — каза Ланцота и посочи отстоящия на километър рид. — На онзи връх има едно изворче, обучаеми. Ефрейтор Холстед много обича водата от това изворче. Така че защо не вземеш едно ведро и да изтичаш, и да донесеш на ефрейтора ведро изворна вода?

— Ъ? — понечи да отвърне Бялстред.

— Искаше да кажеш „Ъ, сержант“ — каза Ланцота. — И мисля, че ме чу добре.

Бялстред кимна, бавно слезе от седалката и хукна към бараката.

Ланцота го изгледа как влезе на бегом в постройката и как изхвърча с ведрото и изчезна в далечината. На Стен, който наблюдаваше сцената заедно със строения взвод, му се стори, че раменете на Ланцота леко потръпнаха. Не, Бялстред съвсем не беше тъп.

Глава 22

Ланцота изглеждаше щастлив.

На Стен му се дощя да се скрие някъде в по-задните редици на строя. Този път щеше да е лошо.

Холстед отвори уста да изкомандва „мирно“. Ланцота махна с ръка да го прекъсне и каза спокойно:

— Току-що се случи нещо много интересно, деца.

Крачеше напред-назад. Този път наистина щеше да е много лошо.

— Току-що получих писмена забележка от, как да се изразя, висшестоящото началство. Изглежда, че аз, може би, не изпълнявам дълга си така, че да отговоря най-добре на нуждите на Империята.