Читать «Стен» онлайн - страница 87

Ланцота извади симулиращото миниустройство от калъфа на колана си и натисна един бутон. На хълма срещу тях блеснаха няколко светлини.

— За съжаление, позицията се е оказала добре осигурена с числен състав и сте били принудени да се оттеглите на този хълм. Твърде много сте напред за артилерийска поддръжка и по оперативни причини обичайната въздушна и спътникова поддръжка я няма. Евакуирали сте пострадалите в медицинския пункт, така че нямаш ранени, за които да се тревожиш. Задачата е съвсем проста. Много, много скоро, противникът ще предприеме мощна контраатака. Вероятно няма да можете да задържите тази позиция. Полковият командир ти е заповядал да действаш според обстоятелствата. Нашите позиции са… — Той посочи зад себе си и натисна друг бутон. На билото на острия планински рид стимулаторите очертаха силно укрепена, не много добре замаскирана позиция. — Там. Между твоята рота и нашите позиции се предполага, че действат две бригади вражески командоси, с леко въоръжение и малки бойни машини. Изборът е изцяло твой. Някакви въпроси?

Стен тихо подсвирна.

— Стажант-капитан, поеми хората си. Разполагаш с две минути да решиш проблема.

Ланцота запълзя назад и се скри в мрака.

Стен даде знак на Моргхан, своя първи сержант, и двамата се изнизаха от командния пункт. Стен дръпна ултравиолетовия филтър на очите си и светна заслонената с ръка лампичка на планшета.

— Sauve qui peut¹ и прочие лайна — прошепна Моргхан. — Що не се предадеш веднага, да избегнем поне утрешната гонка.

— Ние, гвардейските убийци, никога не се предаваме.

— Смяташ, че те юрка нагоре?

— По дяволите. Като нищо. Отстъплението е кучешка работа, така ни казаха.

— Ти го измисли, Стен. Аз се хващам да уча вражеския. — Моргхан пропълзя обратно в КП-то при чакащите свръзки.

— Четири… три… две… едно — чу се гласът на Ланцота някъде от мрака. — Начало.

Сигурно беше включил симулаторната програма. Висок вой… „Почва се!“ — изрева някой, и теренът се разтърси. Точно над главите им лумна виолетов лазер. Стен се надяваше, че автоматичните верижни транспортьори, осигуряващи „вражеския огън“, не са нацелени прекалено ниско, нито са в режим на случаен огън или с автоматичен насочвач.

Включи каналния селектор на гърдите си на ВСИЧКИ КАНАЛИ и накратко очерта плана си на слушащите го подразделения.

— Шест… тук две-едно. Имаме раздвижване пред фронта ни. — Беше Томика, играеща заместник-взводен командир на Втори взвод.

Стен настрои на команден режим.

— Преценка, две-едно?

— Сондираща атака. Вероятно уловка. Приблизителна сила — два взвода. На сто метра пред нас, във фронт.

— Две-едно, тук шест. Задръж огъня. Едно-едно? Някаква активност на твоя фронт?

— Не… чакай. Тоест, да. Проникващи елементи по хълма… ще… оу, по дяволите!

Намеси се гласът на Ланцота.

— За съжаление, командирът на първи взвод се изложи на огън и беше поразен. Фатално.

Стен пренебрегна Ланцота.

— Едно-две. Приеми команда. Оценка?